Лятото в България има вкус – и той е на таратор. Свежестта на краставици, ароматът на копър и щипка чесън, потопени в нежното кисело мляко, създават магия, която не само разхлажда, но и събужда кулинарната ни памет. Но колко от нас знаят, че този студен еликсир има корени далеч отвъд родните ширини и че носи в себе си отпечатъци от различни цивилизации?
Какво се крие зад думата „таратор“?
Думата „таратор“ не е просто случайно съчетание от звуци. В речника на Найден Геров се посочва, че това е заемка от турски, носеща значения като „супа“, „сочиво“, „тлъченица“ – старобългарски термин за нещо стрито, смачкано или пасирано. Етимологичното пътуване не спира тук – според други източници произходът е персийско-турски. Името носи със себе си минало, в което студените супи са били не само обяд, но и средство за оцеляване в горещите дни по Пътя на коприната.
Още: С какво върви най-много тараторът в горещините?
От Персия до българската трапеза
Смята се, че студената супа, която днес познаваме като таратор, е дошла от Персия, където все още се среща подобен вариант. В иранската кухня се приготвя разхлаждащо ястие със сходна основа – кисело мляко, краставици, но вместо копър се използва джоджен, а чесънът често отстъпва място на лук. Българската версия обаче е уникална – със специфичните си подправки, структура и ритуал на приготвяне.
През Средновековието подобна супа вече се сервира по нашите земи – това показват описания на западни пътешественици. В началото на XX век, „таратор“ е означавал паста от орехи, оцет и вода – но версията с кисело мляко постепенно печели сърцата на българите и се превръща в неразделна част от националната кухня.
Истинският таратор: рецепта, която не търпи компромис
Още: Този таратор с моркови става все по-популярен по нашите ширини
Първата „официална“ рецепта за таратор се появява в изданието „Книга за домакинята“ от 1956 г. И до днес класическата формула остава почти непроменена:
Необходими продукти:
- 500 г кисело мляко
- 2 обелени краставици, нарязани на кубчета
- 2 скилидки чесън
- ½ връзка копър
- 30 мл слънчогледово олио
- 50 г счукани орехи
- Сол на вкус
- Малко студена вода
Как се приготвя:
Още: Как да направим обикновения жътварски таратор специален?
Първо се подготвят краставиците, които се овкусяват с чесън, сол, копър и мазнина. След това се добавя предварително добре разбито кисело мляко, разредено с вода според предпочитаната гъстота. Финалният щрих – орехите – придават завършеност и леко землист вкус, който отличава таратора от всяка друга студена супа.
Златни съвети за перфектен таратор
- Никога не рендосвайте краставиците – загубват текстурата си и пускат прекалено много вода.
- Разбийте добре млякото – без бучки, за копринена текстура.
- Овкусете зеленчуците предварително – така ароматите се абсорбират по-добре.
- Балансирайте водата според маслеността на млякото – при по-мазно мляко съотношението е 1:1.
- Орехите не са опция, а традиция – не ги пропускайте!
Как и кога да сервираме таратор?
Още: По какво се различава турският таратор от нашия?
Тараторът няма нужда от специален повод. Подходящ е както за предястие, така и за лека вечеря или обяд в горещ летен ден. Поднася се охладен – в купа, в чаша, дори в буркан за по-модерен вид. Може да бъде самостоятелно ястие или акомпанимент към пълнени чушки, кюфтета или баница.
