Русе - малката Виена на Балканите (ВИДЕО)

Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществявал по реката. Крепостта по-късно бива унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (IX-XI век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г.

По време на похода от 1596-1598 г. влашкият войвода Михай Витязул Храбри съсипва крепостта Червен (30 км. южно от Русе), което дава начало на развитието на Русе. През османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и след Кримската война от XIX век е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях.

- През 1864 е открива първата съвременна печатница в българските земи.

- През 1865 за първи път в България улиците получават имена.

- През 1867 е построена първата ЖП линия (Русе-Варна).

- През 1870 се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство.

- През 1870 започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.

- През 1876 е построена първата пивоварна фарбика у нас, „Света Петка“.

- През 1876 започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Като единствено официално име е установено паралелното на Русчук българско име Русе.

След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входната врата на Европа към България. Неслучайно в този период Русе е пионер в редица нововъведения:

- през 1878 Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Копиткин;

- през 1879 е създадена Дунавската флотилия;

- през 1880 Иван Ведър полага в Русе началото на първата масонска ложа в княжество България - “Балканска звезда”;

- през 1881 е построен първият метален кораб;

- през 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“;

през 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;

- през 1881 е създадена първата фабрика за обработване на кожи;

- през 1883 е построена първата метеорологична станция;

- през 1883 гордост на Русе става построената от чешкия индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от неговия сънародник Густав Новак;

- през 1883 бележи още една новост - първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;

- през 1885 в Русе се създава първото Българско техническо дружество;

- през 1887 започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;

- през 1890 e учредена Първа българска търговска камара в България;

- през 1890 първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян е създадена в Русе;

- през 1891 е създадено първото застрахователно дружество „България“;

- през 1896 е построен първият ръчно задвижван асансьор в България;

- през 1897 година в Русе е открита „Първа българска работилница за изработване на скулптурни украси за здания и за бюсти“, собственост на Атанас Слабов;

- през 1897 се е състояла първата кинопрожекция в България и осма в света, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектирал филм, който показвал посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак;

- през 1906 година в Русе заработва първата в страната фабрика „Експрес“ на Аскерян и С-ие за велосипеди, грамофони и др. метални изделия;

- през 1908 година заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.

Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само три консулства). Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се въздига като голям икономически, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център.