Очаквайте премиерата на операта „Фиделио” от Лудвиг ван Бетовен

Участват солистите Димитър Станчев (дон Фернандо), Бисер Георгиев (дон Пизаро), Eндрик Вотрих (Флорестан), Мариана Цветкова (Леонора), Курт Ридъл (Роко), Силвана Пръвчева (Марцелина), Красимир Динев (Жакино), Николай Иванов (Първи затворник), Антон Радев (Втори затворник).

С "Травиата" завършва цикълът "Вива Верди"

С операта "Травиата" на Джузепе Верди, вдъхновена от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма - син, завършва цикълът "Вива Верди", койт...

Прочети повече

На премиерата на 15 декември в ролята на Роко публиката ще има възможността да чуе известния австрийски бас Курт Ридъл (на снимката). На същата дата в ролята на Флорестан зрителите ще чуят Ендрик Вотрих.

Със специалното участие на актьора Мариус Донкин в ролята на разказвача.

Диригент на спектакъла е маестро Григор Паликаров, режисьор - Ханс-Йоахим Фрай, сценографията е на Павлина Коцева, а хормайстор е Виолета Димитрова.

Цени на билетите от 10 до 50 лв. Продават се на касата на Софийската опера и балет, ул. „Врабча" 1, online и в разпространителската мрежа на Eventim.

Сергей Бобров е на балетния Олимп

Руската и чуждата преса са единодушна за заслужилия артист на Русия - Сергей Бобров като балетист и хореограф: „Той е на балетни...

Прочети повече

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Свободолюбивият дух на Бетховен винаги го е тласкал към тематика, която да му позволи да изрази ненавистта си към всички подтисници, към враговете на свободата, да възпее борбите на човечеството за справедливост и щастие. Композиторът отдавна е замислял да напише опера, дори е започнал да работи върху „Александър Македонски“ по либрето на директора на „Театър ан дер Вин“ Емануел Шиканедер (1748–1812), но прекъснал след уволнението на Шиканедер от театъра. След като се запознава с драмата на Жан Буйи (1763–1842) „Леонора“ или „Съпружеска любов“, композиторът се спира на нея, въпреки че е знаел операта върху същия текст на френския композитор Пиер Гаво (1761–1825), изнесена през 1798 г. в Париж. А по времето, когато Бетховен вече започва да пише „Фиделио“, в Дрезден (1804) е поставена операта „Леонора“ или „Съпружеска любов“ от италианския композитор Фердинанд Паер (17711839). Немският текст на либретото Бетховен получава от виенския литератор Йозеф Зонлайтнер (1765–1835), който значително е преработил френския първообраз. През 1805 г. Бетховен завършва операта, която е представена за първи път на 20 ноември същата година под името „Леонора“. Но още след третото представление поради слабия успех операта е свалена от сцената. Бетховен преживява твърде тежко тази несполука. За него е било трудно да приеме, че сюжетът на Буйи, създаден по действителен случай, може да не вълнува публиката. И композиторът решава да преработи операта си. С поправката на либретото се залавя големият приятел на Бетховен Стефан Бройнинг. Той изхвърля някои сцени, като оставя само две действия. Бетховен от своя страна също изменя редица места — някои прекомпозира, а други написва наново. Той композира и нова увертюра към втората редакция — тази, която днес е позната под името „Леонора № З“.

След втората редакция „Фиделио“ се изнася на 29 март 1806 г., но и този път се проваля, дори още след второто представление. В едно свое писмо Стефан Бройнннг отбелязва, че Бетховен никога не е бил така съкрушен, както при пропадането на „Фиделио“. Въпреки това композиторът не се отказва от мисълта за създаване на оперно произведение. През 1808 г. той изготвя план за опера върху сюжета на „Макбет“, после се спира на един сюжет от времето на древния Рим, а през последните години от живота си замисля написването на опера върху сюжета на „Мелузина“ от Франц Грилпарцер (1791–1872). Бетховен не се решава да започне друга опера, макар отдавна да мечтае да напише музика към Гьотевия „Фауст“. След завършването на Седмата и Осмата симфония той отново е обхванат от желание да върне към живот „Фиделио“. Този път с преработката на текста се заема опитният драматург, литератор и режисьор Фридрих Трайчке (1776–1842). Бетховен работи много дълго и с голяма взискателност над всяка музикална фраза. Останали са извънредно много скици от „Фиделио“. Запазени са даже 18 различни варианта на началото на една от ариите в операта. Към третата редакция композиторът написва нова, вече четвърта увертюра, известна днес под името „Фиделио“, която е значително по-кратка. Операта е поставена за трети път вече под името „Фиделио“ в „Кертнертортеатър“, а не в „Театър анд дер Вин“. Премиерата, изнесена в дните на Виенския конгрес — 22 май 1814 г., преминава с голям успех. Обаче истинската слава „Фиделио“ си спечелва след постановката през 1822 г., в която ролята на Леонора бива изпълнена от прочутата певица Шрьодер Девриент, тогава само 19-годишна, по-късно прочута изпълнителка на Вагнер. Изключителните качества на увертюрата „Леонора №3“ са накарали много диригенти да я използуват като антрактна музика. Така например Ото Николай — авторът на операта „Веселите уиндзорки“, я изпълнявал между I и II действие, Ханс фон Бюлов — като епилог след операта, а именитият композитор и диригент Густав Малер поставя началото на традицията „Леонора №3“ да се свири между двете картини на второто действие.

Операта „Фиделио“ е поставена за пръв път у нас в Софийската народна опера през 1954 г. от режисьора Драган Кърджиев.

Премиера на балета „Антигона”/„Електра”

Софийската опера и балет представя на 15.11.2013 г. премиерата на балета „Антигона”/ „Електра”. Това е грандиоз...

Прочети повече