Световна премиера на текст на Ясмина Реза в "Театър 199"

Ясмина Реза (1959) e сред най-ярките имена на съвременната френска и европейска драматургия. Първите ѝ стъпки в театъра са като актриса в спектакли по Молиер и Мариво. Дебютира като драматург през 1987 г. с пиесата "Разговори след погребение", за която получава награда "Молиер" за най-добър автор.

Седем години по-късно пише "Арт", която ѝ носи световна известност. Сред най-играните ѝ творби са също "Живот х 3" (поставена през 2003 в "Театър 199"), "Богът на касапницата" и "Една испанска пиеса", в които се оглежда животът на човека от средната класа в нашето европейско настояще – всичките са поставяни у нас.

Още: Премиера в "Театър 199": Стоян Радев поставя за първи път у нас пиеса на Тед Чанг

Христо Гърбов, Жорета Николова, Светлана Янчева и Мак Маринов в сцена от постановката, Фотограф: Симон Варсано

С романа си "Блажени са блажените" Ясмина Реза става първият лауреат на наградата на в. "Монд" и носител на Голямата награда за роман "Мари-Клер" през 2013 г.

"Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич. Блажени са блажените". Тези думи на Борхес представляват епиграф към блестящо остроумния и вълнуващ роман на драматурга Ясмина Реза, едно от най-ярките имена в съвременната френска литература. Нашият театър прави смелата заявка да постави на сцена свой вариант на прозата ѝ", казват от "Театър 199".

"Блажени са блажените" е роман, но у всеки от героите протича вътрешен монолог, който лесно може да мине за театър. Писането ми в случая е силно повлияно от непосредствеността на театъра. В прозата ми винаги всичко е в сегашно време. Има очевидна театрална жилка във всичко, което пиша", казва Ясмина Реза, цитирана от БТА.

Сюжетът

"Блажени са блажените" е изследване на щастието и на нещастието, които се преплитат комично, абсурдно и трогателно дълбоко в корените на взаимоотношенията между мъжа и жената. Авторът, както би могло да се очаква, създава моменти на интензивна драма, показвайки напрежението и конфликтите, които могат да разтърсят живота на всеки човек. Всеки епизод в тази история е разказан от гледната точка на различен герой.

Още: Премиера на постановката "Чест" на режисьора Ивайло Христов

Мак Маринов, Светлана Янчева и Свежен Младенов, фотограф: Симон Варсано

"Абе, ти как ми говориш!? Ти чуваш ли се как ми говориш?", протестира съпруг пред своята съпруга, когато в супермаркета започват невъобразим скандал за това какъв вид сирене да купят. Низ от такива сблъсъци разкриват цял един свят от обиди и огорчения от най-различно естество. Семейство Тоскано завиждат на семейство Ютнер, което изглежда има перфектен живот. И все пак се оказва, че не е точно така, тъй като Паскалин и Лионел Ютнер само се преструват, че синът им е на международен стаж, докато всъщност е в психиатрична институция, вярвайки, че е Селин Дион.

През процепа на завеса

Ясмина Реза създава усещането, че ни кани да надникнем през процепа на завеса, за да ни разкрие тайните, които кипят в собствените ни сърца, коментират от "Театър 199". 

"Спомням си, когато бях публикувана за първи път в англоезичния свят, когато пиесата ми "Арт" излезе в Лондон, дадох интервю за едно издание и по средата на интервюто си оправих червилото. Журналистката се ококори в недоумение и си го записа в тефтера. Тогава разбрах, че една писателка трябва да е малко дебела, облечена в безформени дрехи, с прошарена коса и че да си сложи отново червило по средата на интервю – особено когато е млада – не отговаря изобщо на образа на един сериозен автор", казва Ясмина Реза в интервю.

Ясмина Реза, снимка: Getty Images

Без епичност 

По думите на Реза в писането ѝ няма епичност: "Човешката драма не се състои от големи трагични инциденти. Естествено, те се случват в хода на живота, но в по-голямата си част той е пълен с малки детайли, незначителни ожулвания, бръчки, микросъбития, които събрани заедно съставляват борбата на съществуването". 

Ясмина Реза разказва история с писателя Мишел Уелбек: "Бяхме поканени да участваме заедно на един семинар в Марсилия. И ние стояхме един до друг, преди да излезем на сцената, и аз си сложих малко червило. Той ме погледна и каза: "О, ти си късметлийка, че можеш да си сложиш червило. Направо ти завиждам – аз нямам какво да сложа!".