България е на второ място по физическа активност в Европа, показват данни на Huawei

16 ноември 2026, 12:28 часа 401 прочитания 0 коментара

По данни на Huawei България е на второ място сред осем европейски пазара по физическа активност. Потребителите у нас ходят пеша средно по 232 минути седмично, но 58% от тях смятат, че трябва да се движат повече, а едва 13% знаят точно колко физическа активност им е необходима.

Желанието за по-активен начин на живот е налице в Европа, но намирането на време за спорт, а понякога дори и знанието откъде да започнем, остава предизвикателство. Това показват данни на Huawei за здравословните навици, проведено от Ipsos сред близо 5000 пълнолетни в осем европейски държави: България, Франция, Германия, Полша, Румъния, Испания, Турция и Обединеното кралство[1].

На пръв поглед картината е положителна. 84% от анкетираните в Европа ходят пеша всяка седмица, а средното време за ходене е 143 минути седмично. Ходенето пеша остава най-разпространената форма на физическа активност. Въпреки това 55% от европейците смятат, че трябва да спортуват повече, а 45% не знаят колко физическа активност се препоръчва за човек на тяхната възраст, пол или с тяхното физическо състояние.

Подобна тенденция се наблюдава и в България, където физическата активност е висока, но усещането, че е необходимо повече движение, остава широко разпространено. 58% от анкетираните у нас смятат, че трябва да се движат повече, а едва 13% знаят точно колко физическа активност им е необходима.

Така се очертава основното противоречие в резултатите: хората осъзнават значението на движението, но не винаги успяват да го превърнат в устойчив навик.

Липсата на време е основна пречка пред физическата активност в Европа

За почти половината европейци най-голямата пречка пред повече движение е липсата на време. 45% от анкетираните споделят, че биха спортували повече, ако разполагаха с повече време. Предизвикателството е особено отчетливо сред хората на възраст между 35 и 44 години, при които този дял достига 52%.

На второ място е липсата на мотивация, посочена от 36% от анкетираните. Работата, семейните ангажименти и останалите ежедневни задачи често оставят малко място за планирани тренировки. Това показва, че предизвикателството пред по-активния начин на живот не се свежда само до мотивацията. За много хора трудността е да намерят начин да включат движението в натовареното си ежедневие.

Разликите между мъжете и жените също са показателни. Мъжете в Европа отделят средно с 66 минути повече седмично за физическа активност в сравнение с жените, а почти половината от европейките посочват липсата на време като пречка да спортуват повече.

Възприятията за физическото състояние невинаги съвпадат с данните

Анкетата откроява и разминаване между начина, по който хората възприемат собственото си физическо състояние, и резултатите от данните за теглото и ръста им.

Сред европейските мъже 56% попадат в категориите наднормено тегло или затлъстяване според изчисленията на база тегло и ръст. Едва 37% обаче се определят като принадлежащи към тези категории. При жените разликата е значително по-малка: 38% попадат в категориите наднормено тегло или затлъстяване, докато 36% оценяват себе си по същия начин. 

Българските резултати също показват, че теглото остава важна част от картината на физическото състояние. Според изчисленията на индекса на телесна маса (BMI), базирани на посочените от участниците ръст и тегло, 33% от анкетираните у нас са с наднормено тегло, а 19% са със затлъстяване. Общият дял от 52% е над средното за Европа, което е 47%. 42% от участниците в България са в категорията с нормално тегло при 48% средно за Европа.

Тегло (по BMI)

България

Европа

Поднормено

6%

4%

Нормално

42%

48%

Наднормено

33%

30%

Затлъстяване

19%

17%

Резултатите показват, че физическата активност и теглото дават различни гледни точки към здравословните навици. Проследяването на движението е важна част от цялостната картина, но само по себе си не е достатъчно, за да опише физическото състояние на човек. 

Испания оглавява класацията по физическа активност в Европа, а България е втора

Навиците за движение се различават в отделните европейски държави. Първото издание на Huawei European Fitness Index[2] сравнява осемте изследвани пазара въз основа на участието в различни физически активности, времето, отделено за тях, и присвоените теглови коефициенти според интензивността им. Индексът поставя Испания на първо място, следвана от България и Турция. Франция заема последната позиция, след Румъния. 

Активност

България

Европа

България мин./седмица

Европа мин./седмица

Ходене

91%

84%

232

143

Планински преходи

58%

48%

69

47

Тренировки у дома

57%

42%

42

28

Ракетни спортове

19%

14%

9,6

6,3

Бягане

33%

31%

15

19

Силови тренировки

30%

26%

16

21

Плуване

24%

22%

9

11

България постига 121,6 пункта при средно 100 за Европа и отчита най-висок резултат по обем на физическата активност сред осемте пазара. Основен принос за това имат ходенето пеша, планинските преходи и тренировките у дома.

91% от анкетираните в България ходят пеша всяка седмица, като отделят средно по 232 минути за тази активност. Планинските преходи също са популярни: 58% от участниците ги практикуват, със средно 69 минути седмично.

Тренировките у дома са част от седмичните навици на 57% от анкетираните. Те отделят за тях средно по 42 минути седмично, което е най-високият резултат за тази активност сред изследваните пазари. България се откроява и при ракетните спортове: 19% от участниците ги практикуват, като средното време е 9,6 минути седмично.

При някои по-интензивни активности обаче българите отделят по-малко време от средното за Европа. За бягане те отделят средно 15 минути седмично при 19 минути за Европа, за силови тренировки – 16 минути при 21 минути, а за плуване – 9 минути при 11 минути.

Индексът отчита физическата активност и по пол. В България жените постигат 124,6 пункта спрямо 118,2 пункта при мъжете, което е приблизително 5% по-висок резултат. Така страната ни се отличава не само с високия обем на движение, но и с по-висок резултат при жените. 

Може ли технологията да помогне за преодоляване на тези пречки?

Един от интересните резултати в анкетата е свързан с ролята на носимите на китката устройства. 46% от пълнолетните европейци вече използват смартчасовници. Почти половината от тях (47%) споделят, че устройството ги е насърчило да бъдат по-активни.

Отчетлива разлика се наблюдава и в спортните навици. Участниците, които използват смарт устройства, отделят средно приблизително 44% повече време седмично за бягане в сравнение с всички анкетирани. 76% от потребителите на смарт устройства са доволни от решението си, а 43% от потребителите на смартчасовници определят себе си като много удовлетворени. 

Българските резултати допълват тази картина. Анкетата показва и връзка между смарт устройствата и информираността за движението. Сред потребителите на смарт устройства в Европа 63% имат поне приблизителна представа за препоръчителното ниво на физическа активност за тяхната възраст, пол и здравословно състояние. В България този дял е 56%.

Тези резултати показват как технологиите могат да подкрепят по-осъзнатото отношение към движението. Проследяването на ежедневната активност, поставянето на цели и наблюдението на напредъка помагат на хората да разберат по-добре собствените си навици и да открият възможности за повече движение в рамките на обичайното си ежедневие.

От проследяване на физическата активност към ежедневен помощник

Резултатите от анкетата очертават промяна в ролята на носимите на китката устройства. Използвани първоначално предимно за отчитане на крачките и записване на тренировките, днес те все по-често са част от цялостния подход към личното здраве и физическата активност.

За Huawei това е част от по-широкия стремеж чрез носимите технологии информацията за здравето и движението да бъде по-достъпна в ежедневието. Устройствата на компанията използват собствената технология TruSense, която обединява сензори и алгоритми в продуктовото портфолио на Huawei.

Серията HUAWEI WATCH GT 7 предлага до 21 дни живот на батерията[3] и над 100 режима за тренировки и спорт, включително ски, колоездене и голф.

Серията HUAWEI WATCH 6 има усъвършенстван X-TAP сензор и измерва 11 здравни показателя с едно докосване[4].

HUAWEI WATCH D3[5] поддържа 24-часово амбулаторно измерване на кръвното налягане (ABPM), което помага на потребителите да проследяват стойностите на кръвното си налягане в рамките на денонощието, дори и по време на сън. 

Основният извод от анкетата е, че желанието за повече движение е налице, но за много хора остава предизвикателство да намерят време и да разберат каква активност е подходяща за тях. България е сред най-активните пазари в изследването, но данните показват, че дори при висок обем на движение има място за по-добра информираност и по-балансирани навици.

Проследяването на ежедневната активност и поставянето на реалистични цели могат да бъдат отправна точка. Носимите технологии предлагат един от начините хората да опознаят по-добре навиците си и да превърнат повече движение в естествена част от ежедневието.


[1] Анкетата Huawei Health Behavior Survey е проведена върху представителна извадка от хора на възраст между 18 и 64 години във всяка от държавите. Броят на анкетираните е 600 за всяка държава (N = 600). 

[2] Huawei European Fitness Index е съставен индекс, който отчита участието на анкетираните в различни физически активности, времето, отделено за тях, и теглови коефициенти според интензивността на съответните активности. Резултатите се основават на самооценката на участниците.

[3] Данните са получени в лабораториите на Huawei. Реалното време на работа може да варира в зависимост от конкретния продукт, навиците на употреба и факторите на околната среда.

[4] Нито този продукт, нито функцията Health Glance са предназначени за медицинска употреба. Резултатите са само с информативна цел и не трябва да се използват като основа за медицински изследвания, диагностика или лечение. Наличността на здравни данни варира в зависимост от държавата и региона; направете справка с конкретния интерфейс на Вашия часовник.

[5] Смарт устройството не е медицинско изделие. Всички данни и резултати от измерванията са само с информативна цел и не трябва да се използват като основа за медицинска диагностика или лечение.

 

Антон Иванов
Антон Иванов Редактор
Новините днес