"Самолет на Страшния съд" извършил тренировъчен полет

Съобщава се също, че по време на този кратък (вероятно тренировъчен) полет самолетът е бил придружен от няколко самолета за ранно предупреждение, които се използват за проследяване на балистични ракети. Самолетите Boeing E-4B, проектирани за президента, министъра на отбраната и други членове на висшето военно ръководство на Съединените щати в случай на ядрена война, се експлоатират в Съединените щати от 70-те години на миналия век.

Не е ясно дали извършеният в понеделник полет е бил в отговор на заповедта на Путин за привеждане на руските „сили за сдържане“ в специален режим на бойно дежурство. Само две държави в света имат такива самолети – Русия и САЩ. Аналог на американския Boeing E-4B е руският Ил-80.

"Самолетите на Страшния съд" на САЩ и Русия

Boeing E-4B

Снимка: U.S. Air Force / Public Domain

„Апокалиптичните машини“ на САЩ са предвидени в случай на ядрена война, ако наземните структури за управление бъдат разрушени или повредени, и могат да се намират във въздуха цяла седмица при условия на въздушно зареждане. Цялото оборудване на борда е защитено от увреждащите фактори на ядрена експлозия. Всяка машина е способна да носи стотина души, както пише ТАСС. 

Един от четирите американски E-4B винаги е напълно готов за излитане в рамките на минути. По време на задграничните пътувания на президента "самолетът на Страшния съд" го придружава, както и адютантът с "ядреното куфарче". Ако държавният глава или ръководителят на Пентагона загине, е предвиден сценарий за незабавно прехвърляне на командването на войските на друг високопоставен човек.

В САЩ E-4B се наричат още „doomsday planes“ („самолети на съдния ден“). Към 2015 г. четири такива самолета са на въоръжение във ВВС на Съединените щати (USAF) и са причислени към 1-ва ескадрила (Squadron) (1ACCS) на 55-о въздушно крило във военновъздушната база Офът, Небраска. Екипажите на E-4B и наземното обслужване са част от Въздушното бойно командване (Air Combat Command) на ВВС на САЩ, което взаимодейства със стратегическото командване на САЩ USSTRATCOM.

Характеристиките на E-4B са класифицирана информация.

Адските самолети на Русия

На 1 декември 2015 руската „Обединена приборостроителна корпорация (ОПК, част от държавната корпорация Ростех) е обявила създаването на въздушен команден пункт от второ поколение за стратегически контрол на базата на самолета Ил-80.

Въздушният команден пункт е част от системата от въздушни командни пунктове на въоръжените сили на Руската федерация. Предназначен е за работа в условия на отказ на наземни пунктове за управление, комуникационни центрове и линии, бързо променяща се оперативна среда, както и в случай на използване на ядрено оръжие от противника. Техническите характеристики на комплекса позволяват осъществяването на управлението на Сухопътните войски, Военноморския флот, Въздушно-космическите сили, а също Ракетните войски със стратегическо предназначение. За руските „самолети на Страшния съд“ има повече информация.

Ил-87 Аймак (Ил-80/Ил-86ВКП). Снимка: Kirill Naumenko / CC BY-SA 3.0

Ил-80 (Ил-86ВКП)

Въздушният команден пункт е предназначен за управление на подразделенията на руската армия по време на военни конфликти с използване на ядрени оръжия.

Разработен в КБ „ Илюшин“ през 80-те години на миналия век на базата на пътническия самолет Ил-86, откъдето идват и вариантите в името на самолета - Ил-80, Ил-86ВКП и Ил-87.

Ил-87

Според открити източници първият полет е извършен на 29 май 1985 г., а с пълно оборудване – на 5 март 1987 г. През 1992 г. самолетът е приет на въоръжение, но по непотвърдени данни изпитанията му са завършени едва през 1995 или 1997 г.

Също през 1992 г. се появяват първите снимки на самолета, направени от западни фотографи. Произведени са 4 самолета от този тип - регистрационни номера СССР-86146, СССР-86147, СССР-86148 и СССР-86149. Те са се намирали в експлоатация на Отделна авиационна ескадрила за управление и ретранслация на 8-а авиационна дивизия със специално предназначение. От 1997 г. са прехвърлени в 3-та авиационна ескадрила, дислоцирана на летище Чкаловски край Москва.

Технически характеристики

• дължина на самолета 59,54 м

• размах на крилата 48,06 м

• нормална излетна маса 208 т

• крейсерска скорост 850 км/ч

• обхват на полета 3600 км

• практически таван 11 000 м

• оборудван с 4 двигателя NK-86 с тяга 13 000 kgf всеки

• бордовият комплекс от технически средства включва до 300 единици оборудване.

На 15 април 1997 г. руското министерство на отбраната сключва споразумение с AK „Илюшин“ за разработване на технически проект за модернизация на Ил-80 и Ил-82. Нищо обаче не се знае за изпълнението на това споразумение.