България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
10 декември 1877: Освобождението на Плевен от турско робство
Обсадата на Плевен е не само най-тежката, но и най-продължителната и важна битка по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878), като петмесечните сражения и трите кръвопролитни щурма приковават вниманието на цялата общественост в Европа. Историците отбелязват, че изходът от тази битка до голяма степен решава и хода на цялата война и последвалото Освобождение на България.
Началото на битката е поставено на 19 юли 1877 г., когато османската армия, командвана от Осман паша, успява да изпревари руския Западен отряд и да заеме силни отбранителни позиции в Плевен.
Прочетете също: 9 декември в историята: Денят, в който България окончателно загуби Беломорска Тракия
Поради лошо разузнаване, първата руска атака се проваля, тъй като турските защитници ги превъзхождат по численост. Десет дни по-късно, на 30 юли, руската армия, наброяваща вече 35 хиляди души, предприема втора атака срещу 20-хилядната турска армия. Този щурм също завършва с неуспех за руската страна, която дава над 7000 жертви срещу едва 1000 жертви от турска страна.

В следващите месеци ситуацията се променя. Руският Южен отряд, подпомогнат от Българското опълчение, успява храбро да удържи Шипченския проход. Тази защита е ключова, тъй като не позволява на Сюлейман паша да съедини Централната османска армия със защитниците в Плевен. В резултат на това хранителните припаси на Осман паша в обсадения град започват да привършват. Той решава да предприеме действия за пробив на запад по долината на река Вит, който се оказва неуспешен. На 10 декември 1877 г. Западната османска армия е разбита и пленена, а самият Осман паша е ранен. Той предава града на руския генерал-лейтенант Иван Ганецки.
Прочетете също: 8 декември в историята на България: Празник, извоюван с копнеж за знание и свобода
Падането на Плевен слага край на най-тежката битка във войната и се оказва решителен момент за нейния край. Следват освобождението на София и Пловдив. В края на януари е сключено Одринското примирие, което е последвано от Санстефанския мирен договор на 3 март (1878 г.), който слага край на войната и начало на възстановяването на българската държава.
10 декември 1906 г.: Героичната смърт на Даме Груев
На 10 декември по нов стил (23 декември по стар стил) 1906 г. намира героичната си смърт един от най-великите български революционери - Дамян Груев. Неговият подвиг е възпят от патриарха на българската литература Иван Вазов, който го нарича „македонския Левски“.
Груев играе ръководна роля във ВМОРО и със своя авторитет успява да преодолее част от конфликтните ситуации в нея. Дори и по време на двугодишното си заточение заради Попставревата афера, той продължава да ръководи организацията от Битолския затвор.
Даме Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Той участва активно и във възстановяването на ВМОРО след злополучния край на въстанието. В тези смутни времена Груев решава да остане в Македония, за да дава кураж на населението и да подпомага организационната мрежа.

През 1905 г. той става и член на масонската ложа. Избран е за член на Централния комитет през лятото на 1905 г., когато ръководи Рилския конгрес на ВМРО. Но заради остри пререкания и конфликти между лидерите на организацията, е насрочен нов конгрес в София за края на декември 1906 г. Тръгвайки с четата си за Кюстендил на път за столицата на Княжество България, на 23 декември 1906 г. (по стар стил, 10 декември по нов стил), в района на Малешевско четниците му са атакувани от турските власти. Груев е ранен в престрелката и въпреки че първоначално успява да избяга, в близост до връх Петлец попада на нова засада. Там той е прострелян смъртоносно.
Загубата за ВМОРО е голяма. След смъртта на Груев организацията навлиза в дълбока криза и скоро след това настъпва нейното разцепление.
Прочетете също: 5 декември в историята на България: Изстрадана кървава победа, град Елена празнува