България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
8 декември: Какво стои зад историята на Студентския празник
Осми декември е датата, на която студентите празнуват своя празник. Но зад нея стои история, водеща своето начало именно от Софийския университет и несломимия дух на българската младеж да учи, да се образова, да гради родината си след Освобождението.
Решение университетът да има свой празник е взето през 1897 г. Датата не е избрана случайно, това е датата, в която се почита патрона на висшето учебно заведение – Климент Охридски 8 декември, по стар стил (25 ноември по нов стил).
Първоначалната идея за създаването на студентски празник е свързана с участието им в обществено-политическия живот на страната. Първоначално празникът е бил символ на протест, но с времето се утвърждава като ден на честване на академичните постижения и студентската култура.
По време на Първата световна война в българската история, студентските протести играят важна роля в обществени движения. Чрез протестите те показват, че са активни участници в обществените промени и тяхната обществена роля не се изчерпва единствено до учене, но и участие във важните политически въпроси.
До 1944 г. празникът се е чествал на 8 декември, но след това датата е променена на 17 ноември, деня, в който е международният празник на студентите. Първоначалната дата за честване на празника, 8 декември, се връща отново през 1962 г. През 1994 г. е взето окончателно решение този ден да е студентски празник на всички студенти в България. Патронният празник на университета се чества на 25 ноември, когато се почита паметта на Климент Охридски по Юлианския календар.
Прочетете също: 5 декември в историята на България: Изстрадана кървава победа, град Елена празнува
Но 8 декември е празник, "извоюван" от българските студенти, водени от родолюбие и патриотизъм. През 1907 г. те показват, че са решени да бранят академичната си автономия, хвърляйки снежни топки в знак на неприемане режима на цар Фердинанд. В отговор на тяхното недоволство университетът е затворен. Наложени са репресивни мерки - голям брой студенти са арестувани или са изпратени обратно по родните си места. Някои от студентите, изразили недоволството си срещу режима на Фердинад, са изпратени в казармата, а други са принудени да заминат да следват в чужбина.
Тогава университетският преподавател д-р Кръстьо Кръстев се обръща към българските студенти с призив, който и днес не губи своята актуалност:
"Касае се за борба, отчаяна борба между една всеразвращаваща власт и гордата, още и неподкупна българска младеж; касае се затуй дали в България ще съществува свободна наука; дали нейният културен прогрес ще бъде ръководен и занапред от горди и свободни духове, или ще стане играло в ръцете на безсъвестни натрапници; дали българските граждани ще бъдат третирани като измет, или като граждани; дали най-сетне в България ще царува закон, правда и ред, или тя ще бъде управлявана като измет, по кеф и произвол, като някаква полудива африканска провинция! Ето за какво се касае!"
4 декември: Паметен ден за Конституцията на България
Българската академична автономия устоява дори в условията на тоталитарна диктатура. През 1968 г. по време на международните студентски протести група възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев застават начело на протестна акция срещу потъпкването на Пражката пролет от страна на Варшавския договор. За постъпката си тези студенти губят свободата си.
През януари 1989 г. при посещението на Франсоа Митеран се случва нещо немислимо дотогава при срещата му с българските студенти - студентка му задава въпрос дали не е редно един държавен глава да се оттегли сам след десетилетия управление. Изказването на студентката води до бурното оживление в аудиторията на Алма Матер, съпроводено от тропане по банките и вцепенение на ректора проф. Минчо Семов. Година по-късно става факт и първата студентска окупация през 1990 г. Това се случва след „танковата касета” на Петър Младенов. Следва и първата студентска санкция срещу властта, която води до оставка.
Още за историята на Софийския университет
Той е не само най-старото висше учебно заведение у нас, но и най-голямото такова. Сградата, в която се помещава, е истинско произведение на изкуството.
На 1 октомври 1888 г. е открит официално СУ, като Висш педагогически курс. Това се случва благодарение на щедростта на Евлоги и Христо Георгиеви, които даряват 6 милиона златни лева за построяването на учебното заведение. В чест на двамата дарители от двете страни на външното стълбище на учебното заведение се извисяват гордо и величествено техни статуи.
3 декември: Паметна дата за българската армия и българския герб
Решението за създаване на висше учебно заведение е взето още през 1880 г., когато Министерството на просвещението внася проект за училищата. Заради добрите резултати на висшия педагогически курс, Народното събрание решава той да се трансформира във висше училище. Първият ректор на учебното заведение Александър Теодоров - Балан е избран на 29 януари 1889 г. През 1904 г. училището е преименувано на университет.
Националният конкурс за сграда на университета е обявен през 1906 година. Френският архитект Жан Беасон печели конкурса със своя амбициозен проект. Предложеният от него проект предвиждал изграждането на комплекс от няколко сгради, разположени върху териториите на днешния Ректорат, Докторската градинка и околностите. Строителните планове не успяват да се реализират преди избухването на Първата световна война през 1914 г.
През 1920 г. е възложено на архитект Йордан Миланов да преработи и плановете за сградата на университета. Нейното строителство започва на 30 юни 1924 г. и завършва 10 години по-късно на 16 декември 1934 г. Строителството на северното и южното крило, които са дело на архитект Любен Константинов, започва през 1940 г.
