България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 декември 1927 г.: Подписването на спогодбата Моллов-Кафандарис
Спогодбата Моллов-Кафандарис, подписана на 9 декември 1927 г., е договор между България и Гърция. Подписана е в Женева от министрите Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Договорът урежда финансовите въпроси по ликвидирането на имотите на български граждани в Гърция и на гръцки в България. Документът, одобрен от Обществото на народите, е част от поредица спогодби след Ньойския договор (1919 г.), тъй като Конвенцията за взаимна емиграция не сработва при изплащането на репарации.
След подписването, специална комисия оценява изоставените български имоти, а Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат на подписаната спогодба, от гръцка Македония в България са преселени между триста и четиристотин хиляди българи.
Прочетете също: 6 декември в историята: Забравеният празник на България, повод за гордост за Шумен
През 1928 г. българското правителство на Андрей Ляпчев отпуска държавен заем, осигурен чрез кредит от чуждестранни банки в размер на 2,4 млн. британски лири и 4,5 млн. долара при 7% лихва за 40 години. Бежанците получават облигации с купони за лихви, а за усвояването на средствата е създадена Дирекция за настаняване на бежанците, която функционира до 1931 г. Част от бюджетните приходи от акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други стоки се използват за погасяване на дълга.
Въпреки че главницата е трябвало да бъде изплатена до 1956 г., Гърция спира преводите през 40-те години, а през 1953 г. комунистическото правителство на Вълко Червенков прекратява всякакви плащания по стари заеми, оставяйки бежанците без компенсация.
След Втората световна война и последвалата емигрантска вълна, статутът на изоставените имоти остава неуреден. Парижкият мирен договор от 1947 г. предвижда имотите да станат гръцка собственост, когато Атина уреди взаимните си претенции със София.
Това се случва чак през 1964 г., когато с нова Спогодба България се задължава да заплати на Гърция глобалната сума от 7 млн. долара. В замяна, всички имоти, предмет на спогодбата, стават собственост на държавата, на чиято територия се намират. Така Гърция придобива изоставените бежански имоти, а България поема ангажимент да обезщети своите граждани, което не се случва през тоталитаризма.
Вижте още: 5 декември в историята на България: Изстрадана кървава победа, град Елена празнува
След 1990 г. е приет специален текст в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), предвиждащ бежанците да получат компенсационни бонове или земя. През 1997 г. обаче, Министерският съвет ограничава правото на обезщетение само до собственици на имоти, фигуриращи в определен опис (опис 12 на архивен фонд 719-к), с мотива, че само тези терени са послужили за погасяването на дълга към Гърция.
Това правителствено постановление е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС) през 2004 г., но съдът отхвърля жалбата като неоснователна, приемайки аргументите на Министерския съвет.
9 декември 1885 г.: Подписване на споразумение между България и Сърбия
На 9 декември 1885 г. в гр. Пирот е подписано споразумение за примирие между Сърбия и България. Това споразумение слага край на започналите на 2 ноември 1885 г. военни действия между България и Сърбия в Сръбско-българската война. Капитан Олимпи Панов и полковник Петър Топалович сключват примирието без никакви условия. Двете страни се споразумяват за неутрална зона по 3 км от граничната линия между двете страни. Според споразумението трябва да започне незабавна взаимна размяна на военнопленници. Примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Два дни по-късно е подписан Букурещкият мирен договор. Той прекратява Сръбско-българската война и възстановява довоенното положение.
Прочетете също: 3 декември: Паметна дата за българската армия и българския герб
