128 години от Съединението на България

Съединението става факт след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 година, подкрепен от българския княз Александър I. 6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 година. Именно Берлинският договор е предпоставката и основата за много исторически събития, предизвикали истински катаклизми на България -  сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 година, въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война. Тези събития маркират само големите конфликти, в чиято основа са решенията на Берлинския конгрес да разпокъса един народ с хилядолетна история и култура. Според мнозина експерти Съединението е считано и за една от големите грешки в геополитическата политика на Русия, тъй като Руската империя не успява да осъзнае, че това събитие надхвърля политическите амбиции на княз Батенберг и че това е националното желание на един народ.

Шествие в столицата по повод Съединението

„Мати Болгария” и Столичната община организират на 6 септември шествие по повод Съединението на Княжество България и Източн...

Прочети повече

Съединението определя съдбата на България за векове напред. То е подготвено от редица важни събития - от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшества Руско-турската освободителна война. Съединението е в началото на други последвали исторически събития, като Илинденско - Преображенското въстание, обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 година и Балканската война от 1912-1913 г. Всички тези събития са насочени към обединението на българите.

Вследствие на политически неадекватните решения на Берлинския договор България е трябвало да се бори, за да постигне единство чрез силата на оръжието. Но най-важното е, че в резултат на Съединението България стана по-силна политически, икономически и духовно. Гласът на България става по-силен и се увеличава влиянието й при решаването на съдбата на Европа. България укрева и с това, че тя привлича нашите сънародници, останали под чуждо владичество, има възможност да съдейства за тяхното освобождение. Друг е въпросът, че ние нямамаме историческия шанс да реализираме тази възможност напълно.

Уроците на Съединението са актуални и днес. Съединението става факт, защото българският народ го иска, защото българският народ налага на политиците да работят за това Съединение. И неслучайно Иван Вазов казва, че Съединението е една от най-лесните революции, защото то беше победило в душите на хората. Един от големите уроци на Съединението е, че политиците и държавниците по онова време са на висотата на своя народ. Някои от тях имаха различни убеждения. Но неоспоримото им достойнство се крие в това, че пренебрегнаха личните си вражди и разногласия в името на важната национална цел – обединението на България, съединението на двете разпокъсани части.

Честванията

Какво е било битието на българина преди Освобождението?

Излезе първа част на луксозното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток-Запад“) на историка Георги Г. Д...

Прочети повече

По традиция Пловдив е център на тържествата по случай на Съединението, защото 6 септември е и празник на града. Честването започва в 9:30 часа с традиционния пробег от град Съединение до едноименния площад в Пловдив, предаде БНТ. В 10:00 часа митрополит Николай ще отслужи тържествен молебен в катедралния храм "Света Богородица". Тържествената заря-проверка е от 20:30 часа на площад "Съединение". Ще присъстват президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски.

Тържествено честване, посветено на годишнината от Съединението, ще има и в София. "Мати Болгария” и Столичната община организират шествие по повод празника, което ще започне от Паметника на незнайния войн и ще стигне пред Мавзолея-костница на княз Александър Батенберг. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще произнесе слово по случай 128 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.