България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 февруари 1861 г.: Арестуван е Димитър Миладинов
На този ден българският просветител и книжовник Димитър Миладинов е арестуван в родния си град Струга. Окован във вериги, той е изпратен в Битоля и хвърлен в затвора.
Прочетете също: 11 февруари в историята: Унижение за Димитър Димов - принуден е да редактира романа "Тютюн"
Миладинов е преследван от гръцкото духовенство след като през 1836 г. успява да въведе изучаването на българския език в гръцко училище като учител в Прилеп.
Миладинов преподава в училищата в Охрид, Струга, Кукуш, в гръцко училище в Битоля. Той обикаля Босна и Херцеговина по време на Кримската война. Заедно с учителската дейност се занимава и с борбата за равноправие на българите и българската култура. През 1860 г. Миладинов обнародва дописки в “Цариградски вестник". През това време той обикаля из македонските села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм “Св. Стефан" в Цариград.
Турските власти го арестуват на 16 февруари 1861 г. по обвинения на гръцкия владика Мелетий. Миладинов е обвинен в подбуждане на населението срещу властта. Срещу него са отправени и обвинения за агитация в полза на Русия.
Миладинов лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград. Той умира в Цариградския затвор. Предполага се, че е починал от тиф. Съществува версия, че с брат му Константин са отровени от фанариотите.
Прочетете също: 10 февруари в историята: Екатерина Каравелова е изправена пред съда. Подписан е Парижкият договор
16 февруари 1872 г.: Избран е първият български екзарх
На този ден Иларион Ловчански отказва да приеме екзархийския пост. Той изтъква, че е вече стар за предложения пост. Още на същия ден се провежда ново събрание - за екзарх е избран видинският митрополит Антим I, чието светско име е Атанас Михайлов Чалъков. Той става първият български екзарх. Известен е като общественик и политически деец. Роден в Лозенград (дн. в Турция). Възпитаник е на Коручешменското училище в Цариград, а след това на Богословското училище на о. Халки и на Духовната академия в Москва.
След завръщането си от Русия, той става преподавател. По-късно става и ректор на Духовната семинария на о. Халки. Ръкоположен е за варненско-преславски митрополит през 1861 г., а през 1868 г. - за видински митрополит.
Антим I отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. Борейки се за независима българска църква, той се обявява срещу унията. През 1876 г. е заточен в Мала Азия, тък като по време на Априлското въстание защитава българския народ. През 1878 г. той е освободен и отново става екзарх. През 1879 г. е избран за председател на Учредителното събрание и на Първото Велико Народно събрание. Антим Първи умира на 1 декември 1888 г.
Прочетете също: 12 февруари в историята: Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев: "Не иска молитва, а мотика"
