България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 януари 1878 г.: Освобождението на Сливен от турско робство
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) местоположението на Сливен го прави стратегически важен военен и снабдителен пункт не само за турците, но и за руснаците. Превземането му означава прекъсване на комуникацията между Одрин и направлението Казанлък – Шипка.
В навечерието на Освобождението в Сливен ситуацията е нетърпима – гладни и боси жени, деца, просяци и старци от съседните разграбени села скитат по улиците на града. В затворите на града е пълно с невинни граждани, като ежедневно десетки от тях увисват на бесилото. Арести има и сред най-видните търговци и почтени граждани. Общо 24 сливенски първенци са арестувани и откарани в Цариград. Броят на обесените в града само от месец юли до месец декември 1877 г. възлиза на 268 души.
Прочетете също: 14 януари в историята: Напълно опожарен, Пазарджик е освободен от турско робство
Духовният глава отец Серафим е този, към когото изстрадалото население на града се обръща в този труден момент. Той моли Садък бей да преустанови издевателствата и убийствата в града. Но въпреки дадената дума, беят нарушава обещанието си и още същия ден 10 невинни българи увисват на бесилото.
Османците предусещат, че краят е близо и с настъплението на руските войски напускат града. Садък паша и Хюсеин паша заповядват градът да бъде запален. Огънят унищожава Сарашката чаршия, Аба пазар, Клуцохорското училище, библиотеката и над 100 къщи. Големият муниционен склад (джебхане) също е запален. Турците задигат и телеграфния апарат. Не успяват да унищожат обаче Държавната фабрика.
Сливенци бягат и търсят спасение в Балкана. На гонения са подложени не само българи, но и турци.
На 4 януари 1878 г. (по стар стил), 17 януари 1878 г. (по нов стил) в града победоносно влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски полк под командването на майор Виктор Кардашевски. В града влизат и части от 23-ти Донски казашки полк, които са под командването на командир полковник Николай Бакланов.
Прочетете също: 11 януари в историята на България: Самоков е освободен от турско робство - турците бягат без да опожарят града
Драгуните на майор Кардашевски са водени от сливналията Коста Карадимитров. Те се установяват в квартал "Клуцохор". Легендарният сливенски войвода Панайот Хитов има голяма заслуга за освобождаването на града.
Четата, водена лично от него, влиза в Сливен, след това войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия. Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав” ІІІ степен за участието си в Руско-турската война. Ден след него в града пристига и Жельо войвода.
В града влизат и основните части на руските войски, водени от генерал-майор Безяев. Населението ги посреща с почести. Лично поетът Добри Чинтулов произнася благодарствена реч на руски език.
Сливен и неговите опълченци имат голяма заслуга за изхода от войната. Около 65 души от града участват в Българското опълчение и се борят за свободата на Отечеството. Сред тях са Желязко Събев, Георги Попов, Григорий Панов, Коста Икономов, Стефан Христов, Атанас поп Иванов, Добри Пехливанов, Никола Гарджев, Васил Иванов, Константин Георгиев, Антон Петров, Димитър Иванов, Димитър Сяров, Добри Антонов, Захари Добрев, Иван Николов Комитов (Мишката), Иван Николов Шишманов, Симеон Минчев Салабашев, Антон Димитров, Николай Воденичаров, Панайот Д. Панов, Георги Маринов Сливенски и много др.
Прочетете също: 13 януари в историята: В опожарената Стара Загора само една оцеляла българка посреща освободителите
