България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 февруари 1873 г.: Обесването на Васил Левски
На този ден по нов стил е обесен Васил Левски в близост до мястото, където днес се издига неговият паметник в столицата. По стар стил датата на неговото обесване е 6 февруари 1873 г. Но въпреки че Левски е обесен на 18 февруари, прието е паметта му да се почита на следващия ден - 19 февруари.
В последните мигове от земния си път Апостола се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов. Пред него Левски казва: "Каквото съм правил, в полза народу е".
След предсмъртната си изповед Левски моли в молитвите да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.
Прочетете също: 17 февруари в историята: Умира цар Иван Александър - една от най-влиятелните фигури на Балканите
Васил Иван Кунчев, както е истинското му име, е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) през 1837 г. в Карлово. Негови родители са Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова, които имат общо 5 деца. Левски има двама братя - Христо и Петър, както и две сестри - Яна и Марийка.
През 1855 г. Левски става послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Три години по-късно приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“.
През 1862 г. йеродяконът заминава за Сърбия. Участва в Първата българска легия на Раковски в Белград. По време на сраженията с турците за белградската крепост, той проявява изключителна храброст и получава името Левски. Под влиянието на Раковски възприема идеята за организиране на чети. Целта му е народът да се вдигне на въстание.
След кратък престой в Румъния, Левски се завръща в България. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. Той участва в похода в Балкана през 1867 г. и преживява заедно с четата всички мъки и несгоди.
През август 1868 г. Левски заминава за Букурещ, където се запознава с Христо Ботев. Двамата живеят в изоставена вятърна мелница край Букурещ.
На 11 декември 1868 г. Левски предприема важна стъпка - заминава за Цариград с параход. Целта му е от там да започне първата си обиколка из българските земи, за да запознае народа с дейността си. След като напуска турската столица през следващата година, той се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол и навсякъде разпространява идеята си.
На 1 май 1869 г. той започва втората си обиколка из българските земи. Тогава поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата за организиране на Априлското въстание, след което следва Руско-турската война и освобождението на България.
В Плевен Апостола основава първия си комитет. След това продължава с изграждането на революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан. При втората си обиколка той осъзнава необходимостта от по-голяма подготовка. Решава да потърси помощ от емиграцията във Влашко, но остава разочарован и се завръща в България, за да се заеме с доизграждането на комитетската мрежа. Левски успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети и комитетите започват дейност по събиране на средства и оръжия. БРЦК му изпраща двама помощници - Димитър Общи и Ангел Кънчев.
Въпреки несъгласието на Левски, на 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Участниците в обира са заловени и това нанася тежък удар на революционната организация. Именно пощенският обир е причината за задържане и последвалите смъртни присъди на Левски и Димитър Общи.
Прочетете също: 16 февруари в историята: Димитър Миладинов е арестуван. Избран е първият български екзарх
След обира БРЦК и Каравелов настояват за незабавно вдигане на въстание, но Левски отказва, защото преценява, че българите все още не са готови за това. Лешава да прибере архивите на ВРО от Ловеч, след което да се прехвърли във Влашко.
Според историците, Левски не е предаден само от един човек. Той е заловен в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г. Архивът му остава непокътнат и по-късно е предаден на Захари Стоянов.
След ареста Левски е откаран в Търново за разпознаване, тъй като първоначално османците нямат представа кой е той. По пътя от Търново до София, Апостола е охраняван от 20 заптиета и до последно се надява, че ще бъде освободен от съмишленици. След ареста си Левски е предаден на съд. Той остава непоколебим и не предава никого. В комисията влизат турци, евреи и българин.
На 14 януари 1873 г. е издадена смъртната присъда на Апостола, след което е потвърдена на 21 януари 1873 г. Комисията прави грубо нарушение на законите на империята - тя изземва функциите на съд и произнася присъдите. Димитър Общи и Васил Левски са осъдени на смърт чрез обесване. Останалите 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение. Султанът потвърждава присъдите.
За последните мигове на Васил Левски свещеникът поп Христо Стоилов разказва следното: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."
Прочетете също: 13 февруари в историята: Убийството на ген. Христо Луков
