България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
23 февруари 1871 г.: Откриване на Първия църковно-народен събор в Цариград
На този ден през 1871 г. се състои тържественото откриване на Първия църковно-народен събор в Екзархийския дом в Ортакьой, Цариград. Извършено е водоосвещение, в което участват петимата български архиереи, както и двама свещеници и един дякон. За председател на Събора е избран епископ Иларион Ловчански, който тържествено открива началото след прочетената молитва.
След него изявление прави д-р Ст. Чомаков, който подробно описва историята на българския църковен въпрос през последното десетилетие. Следва словото на Гаврил Кръстевич, което също е изречено с дълбоко чувство. Епископ Иларион Макариополски също държи реч. Първото редовно заседание на Църковно-народния събор преминава в прочувствени слова. Заседанията на Събора продължават до 24 юли 1871 година.
Редовните заседания се провеждат два пъти седмично - в дните вторник и петък, като всяко от тях е с продължителност 5-6 часа.
Общо 50 души участват в него - 15-те члена на Привременния смесен съвет, сред тях са 5 архиереи, 10 "комисари" и 35 представители от епархиите, като последните не са участвали редовно във всички заседания. Повечето от тях са замествани от редовно избрани заместници или от други живеещи в Цариград българи, но някои от тях не са били допускани до заседанията.
Заслужили дейци по българския църковен въпрос, влиятелни първенци от Цариград, учители, свещеници и членове на местното самоуправление са тези, които участват в Първия църковно-народен събор. Около една пета от тях са с високо образование и почти толкова са и тези, завършили духовни учебни заведения.
Смесената българо-гръцка комисия изиграва голяма роля в Събора с ролята си да балансира отношенията между Патриаршията и Екзархията. Участието на Гаврил Кръстевич и Хаджи Иванчо Хаджипенчович се пази в пълна тайна от българска страна. Въпреки това участниците в Събора научават за него и настояват да получат подробни разяснения. Но тъй като не получават такива, това води до противоречия и напрежение.
На 14 май 1871 г. "Уставът за управлението на Българската екзархия" е окончателно завършен и предложен на участниците в Събора за подписване. След проведените 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но приключва без избирането на екзарх.
Прочетете също: 18 февруари: Черен ден в историята на България - обесването на Васил Левски
