България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
26 юни 1913 г.: Започва битката за Рупелския пролом
На този ден през 1913 година се разразява боят за Рупелския пролом, известен още като боя за Демир Хисар. Това е сражение по време на Междусъюзническата война между български и гръцки войски на 26-27 юни по стар стил (9-10 юли нов стил). Битката завършва с поражение на българите, а от своя страна гърците овладяват пролома.
Прочетете също: 25 юни: Войводата Георги Ацев се самоубива. Обесен е Стефан Пешев
В първите дни на войната след като българската Втора армия претърпява поражения при Лахна и Кукуш, тя се оттегля към Беласица.
Гръцката армия също се разделя на две групи. След боя при Дойран на 23 юни западната група се отправя през беласишкото било към Струмица. Плановете са през Петрич тя да заходи в тил на българите в Рупелското дефиле.
На 26 юни по време на Междусъюзническата война са извършени и поредица от зверства от сръбските сили. На този ден сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, който е игумен на манастира “Света Богородица Пречиста" в Кичево. Убит е и йеромонах Теофан. Още 15 от първите българи в Кичево са убити. Други 106 души са арестувани и подложени на жестоки мъчения от сърбите.
Сърбите извършват масови арести на граждани и учители в Гостивар, които след това са измъчвани зверски. Свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, който е игумен на Лешокския манастир, са пребити до смърт. С щикове са избити повече от 320 души от околните села. Село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му е опожарено от сърбите.
Междувременно в скопската църква “Св. Богородица" се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници за отправяне на благодарствени молитви към Бога за това, че ги е "обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква".
26 юни 1879 г.: Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико Народно събрание
След полагането на клетвата той поема управлението на Княжество България. По повод встъпването му във власт е учреден възпоменателен медал - наградени са около 200 души с него.
Прочетете също: 24 юни: Княз Александър I Батенберг стъпва на българска земя. Гърция и Сърбия късат договорите с България
