България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 декември - паметен ден в историята на Българската армия
Датата 3 декември 1891 година е паметна за Българската армия. Тогава Народното събрание приема Закон за армията, полагащ основите на модерната българска армия.
Действаща армия, резервна армия и Народно опълчение - това са трите вида военни сили, действащи в Княжество България. От друга страна, действащата мобилизация е условно разделена на два вида – обща и частична. Първата има отношение към всички категории войски, а частичната се отнася за действащата армия и функционира единствено с решение на Народното събрание и указ, издаден от княза.
1 декември: Празник на ВМА и паметна дата в средновековната история на България
В изпълнение на новия „Закон за устройството на въоръжените сили”, приет с Указ № 176 от 1891 година, военните окръжия се преименуват в полкови военни окръжия, а съществуващите кадрови роти се причисляват към полковете. Във военно-административно отношение в страната се въвеждат дивизионни области, полкови окръжия и кадрови роти. Всяка една от тези структурни единици има военни управления и съответно носи отговорност за военните отчети, както и за съхранението на материалните средства и въоръжението. За началници на полковите военни окръжия са назначени командирите на резервните полкове.
Настоящи наследници на ротно-околийските управления стават съответните военни отдели. Те представляват военно-административни органи, които са под непосредствено подчинение на началниците на полковите военни окръжия. Съответните военни отдели са ангажирани с воденето на отчети за запасите от действащата и резервната армия, както и от Опълчението.
На принципа на обединяването по две на военните окръжия през 1899 година са създадени Бригадни управления, които са общо 12 на брой.
По-късно военната администрация е създадена с приетия нов закон за войската от 1903 година. Според него страната е условно разделена на девет дивизионни области. От своя страна всяка дивизионна област е разделена на четири полкови окръжия, като не е задължително съвпадането им с действащото административно деление.
Прочетете също: 2 декември: Героизъм на българската армия в Първата световна война. Важна дата в историята на Монтана и Луковит
3 декември 1971 г.: Утвърждаване на българския герб
На 3 декември 1971 г. с Указ на Държавния съвет от 17 август 1971 г. е утвърден държавният герб на България. Въведената промяна е записана в Конституцията от 1971 г. - вместо датата 9 септември 1944 г. под лъва е изобразено зъбчато колело. Най-старият български герб датира около 1402 г. Неговото засвидетелстване е в Хрониката на събора в Констанца (1414 - 1418 г.).
3 декември 1912 г: Подписване на Чаталджанското примирие
На 3 декември 1912 г. по нов стил (20 ноември по стар стил) е подписано Чаталджанското примирие, което слага край на бойните действия в Балканската война. То е подписано край град Чаталджа, в специален вагон-салон, разположен до железопътния мост на река Карасу. Примирието е подписано между Османската империя от една страна и от друга - България, Сърбия и Черна гора.
Прочетете също: 30 ноември: Две славни победи и паметна дата в историята на Монтана и Нови пазар
Загубата в боевете при Чаталджа е причината България да откликне на турското искане за примирие, което не трае дълго. След извършения преврат в Османската империя на 16 януари 1913 година, начело с младотурския лидер Енвер бей, османските власти обявяват прекратяване на примирието след четири дни. Военните действия са подновени отново на 3 февруари 1913 година.
3 декември 1866 г.: Петко Славейков основава вестник "Македония"
Вестник "Македония", който е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането, излиза до 25 юли 1872 година. Негов главен редактор е Петко Славейков. В изданието му участва и караманлията Йоаким Каръягдъ. Печатницата "Македония", в която вестникът се печата, е закупена от Славейков през 1866 година. В издаването на печатното издание участват още Гаврил Кръстевич, Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Първанов, Стефан Бобчев.
