В администрацията на Доналд Тръмп, водена от принципа „Америка на първо място“, държавният секретар Марко Рубио се възприема от европейска гледна точка като надежден играч – човекът в кабинета, който най-добре разбира ползите от тясното сътрудничество с европейците. Затова е особено разочароващо за съюзниците от Алианса, че той отсъстваше от последната среща на министрите на НАТО в Брюксел. Ведомството на Рубио дори не се опита да скрие скандала или да се престори, че графиците им са несъвместими. Напротив, участието му беше представено като ненужно, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung.
Професионални умиротворители като генералния секретар на НАТО Марк Рюте и германския външен министър Йохан Вадефул омаловажиха инцидента. Те обаче не направиха услуга на обществеността. Няма смисъл да се преукрасява основният проблем: интересът на Америка към силен трансатлантически съюз избледнява пред очите ни. От гледна точка на европейската сигурност това е тревожно. Още: "Европа ще се справи чудесно": НАТО потвърди оттеглянето на американски войски
Администрацията на Тръмп се дистанцира
От незапомнени времена американският държавен секретар никога не е пропускал редовна среща на НАТО без основателна причина. Редките отсъствия, последните през 2003 и 1999 г., лесно биха могли да се обяснят с кризи в други региони. Разбира се, благосъстоянието на западния свят не зависи от една-единствена среща. Но не това е проблемът. Този епизод би бил незначителен, ако не отразяваше взаимното недоволство между Америка и Европа.
От месеци администрацията на Тръмп говори за НАТО, сякаш е просто трета страна, а САЩ вече не са водещата сила на Алианса. "Продаваме оръжия на НАТО за Украйна", обича да казва Тръмп, визирайки европейските партньори на НАТО. Може би това е просто езиков нюанс, но демонстрира дистанцирането му от организацията, основана през 1949 г. от неговия предшественик Хари Труман.
Американският 28-точков мирен план за Украйна също споменава НАТО - САЩ се виждат като бъдещ "посредник" между Алианса и Русия. Посредничество? По време на Студената война Вашингтон не играеше ролята на пощальон между Москва и Европа, а разположи американски танкове, изтребители и ядрени бомби на континента, за да разубеди Съветите да атакуват Централна Европа.
Още тогава възникна въпросът дали американският президент би рискувал да започне опустошителна война с Москва в името на европейската свобода. Вероятността за това обаче се считаше за достатъчно висока, за да възпре Кремъл. Днес отговорът е по-вероятен: по-скоро не. Тръмп ясно заявява при всяка възможност, че европейците трябва да бъдат отговорни за собствената си сигурност. Това обаче пряко противоречи на основния принцип на НАТО, че въоръжено нападение срещу един член на Алианса се счита за нападение срещу всички. Още: В случай на провал: Има ли план "Б" за мирния план за Украйна
Увеличаването на разходите не е решение
Съществува ли вече изобщо НАТО? Професионалните умиротворители нямат проблем да отговорят на този въпрос. Те убеждават обществеността, че НАТО е по-силен съюз отвсякога – спомнете си новата цел за разходите, която задължава всеки член на Алианса да отдели 5% от БВП си за отбрана.
Този аргумент пренебрегва факта, че само няколко членове на организацията са сериозно ангажирани с тази цел. Освен това, фокусирането върху разходите прикрива присъщата неефективност в инвестициите за отбрана, направени от отделни европейски страни. До последното десетилетие това беше маловажен проблем, тъй като бойните способности на НАТО бяха безспорни: на Чичо Сам можеше да се разчита, ако е необходимо.
Днес рискът от външна атака срещу източния фланг на НАТО е по-голям отвсякога през последния половин век, но въпреки това САЩ непрекъснато планират частично изтегляне от Европа. Известният член 5 от Договора за НАТО, който задължава взаимна военна помощ, все още съществува на хартия, но с намаляването на "твърдата сила" като основа, доверието в него намалява. Символично за тази промяна в приоритетите е неотдавнашното решение на Пентагона да предислоцира ударна група от самолетоносачи, водена от USS Gerald R. Ford, от Европа в Карибите, в посока Венецуела. Още: Турция се тревожи за сигурността в Черно море: Обърна се към НАТО
Какво правят европейците?
Макар че ЕС е най-важният търговски партньор на САЩ, администрацията на Тръмп не показва особен стратегически интерес към Стария свят. Изглежда, че тя гледа на Русия не като на заплаха за международната стабилност, а предимно като на бъдещо поле на дейност. По този начин последният план за Украйна отразява финансовите интереси на Тръмп повече, отколкото желанието му да създаде стабилна архитектура за сигурност в Европа. Марко Рубио вероятно не е много доволен от това, но е принуден да се адаптира към политическия климат във Вашингтон.
Може би един ден Белият дом отново ще промени приоритетите си, но Европа не може да си позволи просто да строи въздушни замъци. Великобритания, Германия, Франция, Полша и други съюзници трябва да се подготвят за сценарий, в който на Америка вече не може да се разчита. Това би било бъдеще, в което първите две букви на НАТО – "северноатлантическият" характер на Алианса – губят значението си. Нещата не е задължително да са чак толкова лоши. Но европейските лидери биха постъпили небрежно, ако не помислят какво би се случило, ако мястото на държавния секретар на САЩ в Брюксел остане празно завинаги. Още: Предколедно: Съюзници от НАТО купуват още оръжия от САЩ за Украйна за над 1 млрд. долара
Автор: Андреас Рюеш
Превод: Ганчо Каменарски
