България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
8 септември 1885 година: Княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението
На този ден през 1885 г. в Търново е издаден манифест за признаване на Съединението от княз Александър І Батенберг. С него князът признава акта на извършеното на 6 септември Съединение на Княжество България с Източна Румелия.
След провъзгласяването на манифеста веднага е сформирано Временно правителство. Начело на него застава д-р Г. Странски. Той поема управлението на Източна Румелия, докато пристигне князът.
Веднага след като Временното правителство е съставено, то обявява военно положение в Източна Румелия. Правителството издава и заповед, според която мъжкото население, годно да участва във военни действия, трябва да се мобилизира. Създаденото временно правителство отправя покана към княз Александър I Батенберг, в която настоява той да поеме управлението на страната. Временното правителство съществува до 9 септември - тогава князът пристига в Пловдив, след което възлага неговите функции на Комисарството на Южна България.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
8 септември 1944 година: Съветската армия окупира Царство България
На този ден през 1944 година, в хода на Втората световна война, съветските армии от 3-ти Украински фронт преминават река Дунав. Те навлизат на територията на Царство България от североизточната му граница с Румъния по вода. Без да срещнат съпротива съветските войски окупират Царството.
Това се случва три дни след като Съветският съюз обявява война на България на 5 септември, без страната ни да е воювала срещу СССР по време на Втората световна война. До този момент България запазва неутралитет спрямо СССР, но това се оказва без значение за Сталин. На 6 септември 1944 г. българското правителство решава да обяви война на Германия, като решението влиза в сила именно от 8 септември.
Окупацията на Царство България от съветските войски благоприятства извършването на преврата на 9 септември 1944 г., с който БКП идва на власт.
Правителството на земеделеца Муравиев издава нареждане на българската армия да не оказва съпротива и окупацията приключва още на 10 септември. Но въпреки това част от войските на Трети Украински фронт не се оттеглят. Те остават в страната ни до края на 1947 г. с цел гарантиране на утвърждаването на тоталитарния режим на БКП.
След окупацията българската армия преминава под командването на съветската армия. Войска, възлизаща на 450 000 души, която е част от българската армия, участва в заключителната фаза на Втората световна война на страната на антихитлеристките сили.
Над 32 000 души (убити и ранени) са жертвите, които страната ни дава. Около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. покриват загубите от войната.
Въпреки икономическата разруха, която претърпява, страната ни получава статут на победена, а не на съюзник.
