Разногласията между китайски и американски представители на срещата на финансовите министри и централните банкери на Г-20 тази седмица до голяма степен са се въртели около спор за една дума, според запознати с разговорите.
Във вторник министърът на финансите на САЩ Скот Бесент публично обвини китайските представители, че са попречили на групата да излезе със съвместно комюнике след двудневната среща в Ашвил, Северна Каролина. От американска страна причината за безизходицата беше свързана с разногласия по формулировки, обхващащи теми от критичните минерали до преструктурирането на дълга.
Но най-същественият спорен момент е било включването на израза „непазарни“ в изречение, посветено на търговските дисбаланси, според запознати с разговорите, пожелали анонимност, тъй като обсъждат частни разговори. По думите им китайските представители са възприели термина като прикрита атака срещу държавните предприятия, които са основополагащ стълб на икономиката на страната. Още: Никакви отстъпки, докато има война в Украйна: Посланието на САЩ към Русия след министерска среща
Търговският излишък на Китай с останалия свят расте
По време на преговорите за формулировката Китай е предложил променен текст, който би разгледал търговските дисбаланси, без да насочва вниманието към държавните предприятия на страната, според запознатите. Китайските преговарящи са получили неофициална подкрепа от някои държави за предложението си, но не са успели да постигнат консенсус със САЩ, твърдят източниците.
Окончателното изявление на председателстващата страна от САЩ съдържа изречение, според което страните трябва да се споразумеят да „премахнат непазарните политики и практики, които задълбочават дисбалансите“.
Спорът подчертава тлеещото напрежение между двете най-големи икономики в света само седмици преди китайският лидер Си Дзинпин да отпътува за Вашингтон за среща на върха с президента на САЩ Доналд Тръмп. Още: Залозите кой ще издържи: Картите на Путин, Тръмп и Европа, натиск и от Индия (ОБЗОР - ВИДЕО)
Бесент е ключова фигура в управлението на отношенията на Вашингтон с Пекин, като ръководи търговските преговори и се очаква да оглави двустранните разговори за изкуствения интелект през следващите седмици.
Китайското финансово министерство не отговори на запитване за коментар, изпратено извън работното време. Министерството на финансите на САЩ също не отговори веднага на запитване за коментар извън обичайното работно време.
„Жалко е, че китайците не пожелаха да се присъединят“, заяви Бесент пред Fox News в интервю в сряда, имайки предвид възраженията на Пекин срещу комюникето на Г-20.
Китайската делегация в Ашвил беше ръководена от Пан Гуншън, управител на Китайската народна банка, и заместник-министъра на финансите Ляо Мин, който беше част и от преговорния екип на Пекин по време на тарифната война с Тръмп миналата година. Още: Пореден удар на Мелони срещу Тръмп - този път заради Путин
Правителството на САЩ официално определя „непазарните“ политики и практики като държавни намеси, които изкривяват световната търговия в полза на местните индустрии, включително действия на държавни или контролирани от държавата предприятия.
Терминът отдавна присъства и в американската критика към търговските практики на Китай. Службата на търговския представител на САЩ определи разследване от 2017 г. като реакция на „непазарната икономическа система“ на азиатската страна. Включването на израза в комюнике на Г-20 може да бъде разчетено като закодирана препратка към Китай, без страната да бъде изрично назована, според запознатите.
Позовавания на „непазарни“ политики и практики се появиха в два от четирите параграфа на изявлението на председателстващата страна от САЩ, които според Министерството на финансите са били проблемни за Китай. Другите раздели поставят акцент върху функционирането на ключови вериги на стойността, като тези за критичните минерали, както и върху разпоредби, свързани с преструктурирането на дълга, според американското изявление.
Китайското финансово министерство не се обърна директно към коментарите на Бесент в изявление, публикувано в сряда, но заяви, че „всички страни трябва да разглеждат въпроса за световните дисбаланси цялостно, обективно и балансирано и трябва да решат по същество дълговите проблеми на развиващите се страни чрез насърчаване на развитието“. Още: Кремъл: Путин може да замине за срещата на Г-20 в Маями
Пан, управителят на Китайската народна банка, заяви в изявление в сряда, че засилващият се протекционизъм, прекомерното използване на аргументи, свързани с националната сигурност, и непредвидимостта на политиките са сред основните фактори за задълбочаването на световните дисбаланси.
Той призова страните с дефицити да ограничат фискалните си дефицити и да повишат нормите на спестяване, а страните с излишъци да увеличат по подходящ начин потреблението и инвестициите.
„Всички страни трябва да изготвят средносрочни и дългосрочни политически планове, да поемат ясни ангажименти и решително да ги изпълняват“, заяви той. Още: Тръмп отговори за Путин на Г-20 и каза: Ормузкият проток щеше да е отворен преди дни, аз го затворих (ВИДЕО)
Спорът за субсидиите остава основен източник на напрежение
Износът на Китай остава основен източник на напрежение в отношенията със САЩ. През 2025 г. азиатската страна отчете рекорден търговски излишък от 1,2 трилиона долара - увеличение от 20% спрямо предходната година - а Бесент превърна темата в един от основните въпроси по време на срещата на финансовите министри и централните банкери на Г-20.
Миналата година САЩ са имали търговски дефицит от около 200 млрд. долара с Китай, показват данни на Бюрото за икономически анализи.
В сряда Бесент отново разкритикува Китай, заявявайки, че политиките му потискат вътрешното търсене и разчитат на износа за растеж. По думите му около 4% от брутния вътрешен продукт на страната отиват за „индустриални субсидии“, като той посочи автомобилния производител BYD Co. като техен бенефициент.
„Някой тук виждал ли е автомобил BYD?“, заяви Бесент на събитие на Икономическия клуб на Шарлът в Северна Каролина. „Това е най-добрият автомобил за 70 000 долара, който може да се купи за 35 000 долара - той е силно субсидиран.“ Още: Русия е получила покана за срещата на Г-20 в САЩ: "Един Бог знае какво ще стане дотогава"
Доклад на Rhodium Group от по-рано тази година установи, че преките субсидии за BYD са се равнявали на около 292 долара на автомобил, което представлява приблизително 5% от разликата в цената от 4700 долара спрямо Tesla в Китай. По-голямата част от спестяванията на BYD са резултат от това, че компанията произвежда сама много от компонентите си и от мащаба на производството си, се посочва в доклада.
Китай отхвърля обвиненията на САЩ и други страни, че е постигнал рекордния си излишък чрез несправедлива държавна подкрепа за местните компании. През юли Министерството на търговията публикува бяла книга със заглавие „Позицията на Китай по т.нар. проблем с излишния производствен капацитет“.
В документа се посочва, че САЩ и Европейският съюз предоставят субсидии за индустрии като електромобилите и изкуствения интелект.
„Обвиняването на Китай в „несправедлива конкуренция“ и „непазарни политики и практики“ е типичен случай на „двойни стандарти“ и истинска несправедливост“, се посочва в документа.
