X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Амнести: България с най-нисък стандарт на свобода на медиите в ЕС

789
Амнести: България с най-нисък стандарт на свобода на медиите в ЕС
Снимка: БГНЕС
Свободата на медиите и свободата на сдружаване се влошиха още повече, когато властите се насочиха към журналисти и критици и предприеха репресии срещу антиправителствени протести. Такива са констатациите на Амнести Интернешънъл, публикувани в международен доклад за състоянието на човешките права през 2020/2021 г.

Широко разпространено остава домашното насилие, а ресурсите за подкрепа на жертвите са недостатъчни.

Като част от спешните мерки срещу COVID-19 през март, правителството предложи изменения в Наказателния кодекс, които да налагат големи глоби и ефективни присъди за разпространение на невярна информация. Президентът обаче наложи вето на предложението, преди то да стане закон, като се позова на негативното му въздействие върху свободата на изразяване, пише в доклада в раздел „Свобода на изразяване”. Свободата на медиите продължи да се влошава. Журналистите, разследващи организираната престъпност и корупцията, са изправени пред силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване.

Като пример е посочен случай с разследващия репортер Николай Стайков, който през юли е разпитан от прокуратурата и заплашен с наказателно преследване, след като пусна документален филм, който замесва прокуратурата във финансово престъпление. Няколко журналисти, отразяващи антиправителствените протести в София през септември, бяха физически нападнати от полицията; единият е задържан с часове. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията. В своя доклад за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази сериозни опасения относно липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и отбеляза, че медиите остават обект на систематичен политически контрол.

България е класирана на 111-то място от 180 страни по Световния индекс за свобода на пресата, с което остава държавата-членка на ЕС с най-нисък стандарт на свобода на медиите.

Относно свободата на сдружаване докладът посочва, че през юли коалиционният партньор в правителството „Обединени патриоти” предложи изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които биха наложили непропорционален контрол и строги изисквания за докладване на организациите, получаващи чуждестранно финансиране. Коалиция от неправителствени организации предупреди, че измененията са в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на ЕС и ще създадат враждебна среда за организациите на гражданското общество.

През септември десетки хора, включително журналисти и полиция, бяха ранени и стотици бяха арестувани, когато продължилите месеци антиправителствени протести в София бяха разпръснати насилствено от силите за борба с безредиците. Полицията използва лютив спрей, сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестиращи, които поискаха оставката на министър-председателя и на главния прокурор, както и промяна на държавното управление. Европейският парламент остро разкритикува „насилствената и непропорционална намеса“ от страна на полицията и призова властите да разследват съобщенията за прекомерна употреба на сила. Властите насочиха вниманието си към фирми и лица, свързани с протестите, които са били подложени на политически мотивирани преследвания и финансови проверки.

ПАСЕ: България без напредък в борбата с корупцията на високо ниво и свободата на медиите

България е сред страните, за които Парламентарната асамблея на Съвета на Европа остава дълбоко загрижена относно структурните проблеми,...

По отношение на насилието срещу жените и момичетата, Амнести Интернешънъл констатира, че домашното насилие остава широко разпространено и значително по-слабо докладвано. Според организации за защита на правата на жените, пандемията от COVID-19 е изострила ситуацията, при която поне осем жени са убити от техните партньори по време на двумесечното блокиране в цялата страна между март и май.

За да се разглежда домашното насилие като тежко наказуемо престъпление, Наказателният кодекс изисква то да бъде извършено в контекста на „системно насилие“ или да бъде предшествано от три отделни акта на насилие от същия извършител. Това излага жертвите на продължителни рискове и ограничава достъпа им до правосъдие, пише в доклада. Жертвите на насилие са изправени пред различни пречки при достъпа до услуги за подкрепа и правна помощ, а капацитетът в съществуващите приюти остава недостатъчен.

През май българското правителството прие национална програма за превенция на домашното насилие, насочена към подобряване на координацията между съответните институции и организации. Определението за изнасилване в Наказателния кодекс не включва брачно изнасилване и изисква доказателства за физическа съпротива от жертвата, което противоречи на международните стандарти.

Специалният докладчик на ООН за насилието над жени призова България да измени Наказателния кодекс, за да включи разпоредба за изнасилване, основана на липса на съгласие и изрично обхващаща изнасилването в брака. Решение на Конституционния съд от 2018 г., с което Истанбулската конвенция е обявена за несъвместима с българската конституция, продължава да възпрепятства ратификацията на конвенцията.

В доклада се подчертава, че пандемията от COVID-19 и блокирането в цялата страна изостриха широко разпространената дискриминация срещу ромите. Между март и май местните власти в София, Нова Загора, Казанлък, Ямбол и Сливен наложиха специален режим, включващ задължителна карантина за всички жители, която се е прилагала непропорционално за махалите с ромско население и хората не са имали право да напускат населените места. В същото време властите не успяха да осигурят достатъчен и безопасен достъп до вода и канализация, медицински консумативи и храна по време на карантините, излагайки много семейства на допълнителен риск от инфекция и бедност заради мерките срещу COVID-19.

Председателят на СЕМ: Няма проблем със свободата на словото

Председателят на СЕМ не вижда проблем със свободата на словото в България. Накърнено било усещането за недосегаемост у журналистите, а ...

В община Бургас властите използваха безпилотни летателни апарати с термодатчици, за да измерват дистанционно температурата на жителите в ромските селища и да наблюдават движението им. В град Ямбол властите използваха самолети за „дезинфекция“ на ромския квартал, регистрирал зарази с COVID-19. Подчертава се, че такива мерки са приложени само към ромските общности.

Враждебната анти-ромска реторика се засили по време на продължаващата пандемия, в която се включиха високопоставени представители н а властта с говор на омраза. Партия ВМРО представя ромите като колективна заплаха за населението, докато министри от правителството с по-строги COVID-19 срещу ромите, предпоставяйки, че те умишлено нарушават правилата за физическо дистанциране.

През май специалните докладчици на ООН за съвременните форми на расизъм и проблемите на малцинствата призоваха длъжностните лица да спрат речта на омразата и да прекратят ограниченията, насочени към населените с роми квартали, подчертавайки, че те нарушават правото на жителите на равенство и свобода на движение.

В доклада се посочва, че представителите на ЛГБТИ общността в България са изправени пред дискриминация и социално изключване. Проучване на агенцията показва, че над 70% от ЛГБТИ хората в България се чувстват

принудена да крият сексуалната си ориентация, а 40% избягват определени места от страх да не бъдат нападнати или заплашвани.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално