Двете лица на Първанов

Така обобщи мандатите на отиващия си държавен глава 77-годишният Вилям Попов, който години наред води борба с Президентството за достъп до обществена информация.

Попов е носител на наградата "Златен ключ" на Националната програма "Достъп до обществена информация" за 2006 година, както и на орден "Св. Кирил и Методий", втора степен, автор е на над 150 научни публикации. Той подава общо 16 заявления за достъп до обществена информация до Президентската институция и още 11 до други институции, имащи връзка с дейността на Президентството.

"Българският съд не посмя справедливо да отсъди спора между гражданин и президент" , констатира той след няколко решения на съда, които не са в негова полза.

"Аз не съм искал никога класифицирана информация. Искал съм информация за тези, неща, които трябва да знаят гражданите, като например до къде пътува президентът, колко струва това на българските данъкоплатци. Моята мечта е да има стъклено Президентство, стъклена община, стъклен Министерски съвет и гражданите да могат да виждат всичко", призна той.

Дойче веле: Правителство и президент извършиха саботаж!

Държавните отличия в България имат едно основно качество: хората ги забелязват едва когато някой откаже да ги получи. Това пише в свой ...

Прочети повече

Анализът на Попо показва, че Георги Първанов се е занимавал, с неща, които не са негова работа и дори е убеден, че този президент е бил неподходящият избор.

Според него степента на съответствие между конституционния образ на президента и това, което Георги Първанов показа по време на своята дейност в продължение на 10 години, е малка.

"Получих точната сума за съчиненията за президента и тя е около 70 000 лева, получил съм пълен списък на сътрудниците на президента, които са летели с него до Корея, Австралия, Шри Ланка. Получил съм много подробна информация за усилията, разходите и лобирането за избирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО", разказа той.

На базата на получената от заявленията и от други официални източници информация той написва и книгата "Рекордите на президента ПърАванов", за която, обаче, така и не намира финансиране.