В продължение на три седмици редица турски градове са разтърсвани от протести и улични сблъсъци между полицаи и антиправителствени демонстранти. Това неизбежно навежда на въпроса дали Турция трябва да стане член на ЕС. Преди отговорът щеше да бъде категорично „да”, защото Турция е от основно значение за Европа. Географски, стратегически, културно, икономически и не на последно място политически, тя е най-важният мост на Европа към ислямския свят в Азия и Северна Африка. Но сега ситуацията изглежда доста по-различна.
Да, икономиката на Турция е в значително по-добро състояние, отколкото преди. Но същността на религията в страната се е променила драстично. И ще се променя още повече. Това означава, че тя ще стане още по-крайна, отколкото е днес. Ислямската политика на премиера Ердоган вече не е, както наблюдателите често твърдят, мюсюлмански еквивалент на християнската демокрация, в която за съжаление християнското така или иначе отдавна е разводнено.
А Ердоган е само увертюрата на турската ислямизация. Истинското представление тепърва предстои. Негова жертва ще бъде, както при арабските революции, които започнаха през януари 2011 г., културното, западното, светското, космополитното, буржоазното гражданско общество на Турция. Това общество иска демократична революция. То я инициира, а след това беше прегазено от нея. В морален и физически смисъл.
Лидерът на германската Зелена партия Клаудия Рот, която бе възмутена от демократичните дефицити и смазването на протестите от страна на правителството на Реджеп Тайип Ердоган, призова ЕС да подкрепи турското общество. Искаме ли, можем ли, трябва ли да се намесим?
Какво да се прави в такъв случай? Преговорите за присъединяване на Турция в този й вид към ЕС трябва да бъдат незабавно прекратени и да бъдат наложени санкции. Първо по-меки, а след това по-остри, докато Ердоган и неговите приближени не променят курса. Разбира се, след това турската демагогия ще стане по-нахална и дръзка. Но в дългосрочен план тя ще отслабне. Днешните турски демонстранти отдавна знаят, че ислямизирането на страната им в крайна сметка я хвърля обратно в Средновековието и я капсулира за международната общност. Те искат отделяне на религията от политиката, каквото съществуваше преди Ердоган. За съжаление обаче тези възгледи не се споделят от по-голямата част от техните сънародници. Мнозинството турци държат именно на Ердоган.
Дълго време, дори твърде дълго, ситуацията в Иран беше сходна - масата от обществото подкрепяше духовните водачи. Иранското гражданско общество (то съществува и съвсем не е малобройно) знаеше, че техният курс ще доведе страната до катастрофа. Едва когато срещу Иран бяха наложени болезнени санкции, очите на по-голямата част от гражданите се отвориха. Те осъзнаха, че не предполагаемият Сатана от Запада, а ислямът, потънал в гняв и кръв, е причинил тяхното нещастие. Сега те гласуват за реформа, и за разлика от 2009г., не потичат реки от кръв.
"Фокус", Германия
