Със 127 гласа "за", 75 "против" и нито един въздържал се Народното събрание прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Най-съществената промяна е въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании от определени икономически сектори. Очакваните постъпления от него в бюджета са около 800 млн. евро.
Законопроектът беше внесен на 5 ноември 2026 г. и получи подкрепата на всичките 127 депутати от "Прогресивна България". Срещу него гласуваха 19 народни представители от ГЕРБ-СДС, 15 от ДПС, 18 от "Демократична България", 12 от "Продължаваме промяната" и 11 от "Възраждане".
Извънредното облагане ще засегне банките, застрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра и фирмите за бързи кредити. В обхвата попадат и търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. в размер на най-малко 5 млн. евро. Още: Идва данък "свръхпечалба" и за по-големите магазини за храни в по-малките градове
По-висок праг за активите и повече години за пренасяне на загуби
Промените в корпоративното облагане включват и други мерки. Прагът за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи се увеличава от 700 лева на 1000 евро.
Предвижда се също удължаване от 5 на 10 години на периода, в който компаниите могат да пренасят данъчните си загуби. Същевременно се въвежда ограничение те да покриват до 70% от положителния данъчен финансов резултат.
Законопроектът актуализира и режима за облагане на разходите в натура при лично ползване на активи, собственост на предприятията или предоставени им за ползване. Целта е да се уеднакви данъчното третиране на личното потребление, финансирано чрез фирмите. Още: Планът на кабинета "Радев" за Бюджет 2027: Скромен ефект от по-ниските разходи, приходите падат като дял от икономиката
Работодателите ще могат да предоставят на служителите си ваучери за храна с максимална месечна стойност от 200 евро при досегашен лимит от 102,26 евро. Предвижда се и ускорена данъчна амортизация за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.
Друга промяна допуска преотстъпването на 30% от корпоративния данък за определени цели, сред които инвестиции и формиране на резерви.
Опозицията предупреди за риск от рецесия
По време на дебатите заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че финансовото министерство не подкрепя две алтернативни предложения, разгледани от депутатите. Едното, внесено от служебния кабинет, предвижда данъчни облекчения за дарения в подкрепа на спорта. Другото е на "Демократична България" и предлага нулева ставка за печалбата, реинвестирана в машини, производствено оборудване и апаратура. Още: "Няма пилот в самолета": ДБ за бюджета и с идея за компенсации за горивата (ВИДЕО)
Според Петкова предложението за спортните дарения не е достатъчно добре аргументирано от гледна точка на управлението на публичните финанси, като липсва ясна оценка за фискалния ефект и обществените цели. По отношение на идеята на ДБ тя посочи, че се предлага постоянна мярка за всички данъчно задължени лица, без конкретни условия и изисквания за постигане на определени резултати. И двете предложения бяха отхвърлени.
Владислав Панев от "Демократична България" заяви, че проблемът на бюджета не е в приходите, а в разходите. По думите му новият данък може да постави икономиката пред сериозен риск от рецесия.
Колегата му Мартин Димитров предупреди, че по-високата данъчна тежест ще отслаби стимулите на бизнеса да намалява цените и да инвестира. Той определи като противоречиво очакването за увеличаване на инвестициите при едновременно повишаване на облагането върху печалбите.
Критики отправи и Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС. Според него бюджетът се превръща в механизъм за финансиране на държавните разходи, вместо да създава условия за икономически растеж. Той предупреди и за опасността еднократни приходи от извънредния данък да бъдат използвани за покриване на постоянни разходи. Още: Любомир Каримански: Задължително да се направи оценка къде ще се прехвърли икономическата тежест на данък свръхпечалба
Асен Василев от "Продължаваме промяната" постави под съмнение прогнозите за инвестициите. Той посочи, че държавните инвестиции се свиват с 4 млрд. евро, докато Министерството на финансите разчита частният сектор да компенсира част от този спад с допълнителни инвестиции за 3 млрд. евро. Ако очакваният частен ресурс не бъде реализиран, икономиката може да изпадне в рецесия, предупреди Василев.
Според него икономическите щети от данъка върху свръхпечалбите могат да се окажат по-големи от очакваните 800 млн. евро бюджетни приходи. Василев добави, че ако все пак се въвежда подобен налог, той трябва да обхване и енергийния сектор.
Управляващите защитиха извънредния налог
От "Прогресивна България" Константин Проданов защити предложението с аргумента, че става дума за временна мярка, насочена към стабилизиране на публичните финанси през следващата година в условията на свръхдефицит.
Той изтъкна, че подобни данъци са въвеждани и в други държави от Европейския съюз, без това да доведе до спад на чуждестранните инвестиции или на инвестиционната активност. Проданов посочи като допълнителни фактори извънредните обстоятелства около присъединяването на България към еврозоната и лихвената политика на Европейската централна банка.
По думите му налогът не трябва да се разглежда като разход за бизнеса, а като облагане на икономическа рента, която надхвърля нормалната печалба.
От ДПС Айтен Сабри предупреди, че допълнителната данъчна тежест може да бъде прехвърлена върху крайните потребители чрез повишаване на цените и така да засили инфлацията. От партията възразяват и срещу критериите, по които са определени секторите, попадащи в обхвата на извънредното облагане.
