На специална пресконференция в Министерството на културата (МК) министър Евтим Милошев представи проектобюджета за 2027 г., който се отнася до финансирането на самото министерство през следващата година. В проектния бюджет са заложени малко над 307 млн. евро, което, по думите на Милошев, е с 38 милиона увеличение спрямо миналата година или с 14,1% ръст.
Министърът изтъкна няколко пъти, че това е най-големият бюджет за култура и е направен в условия на свръхдефицит и след приключането на Плана за възстановяване и устойчивост, от който средства няма да има за догодина. Милошев изтъкна, че от целия проектобюджет за култура едва 32% са предназначени за МК, а останалите ще са насочени към други направления, културни организации и т.н.

Снимка: БГНЕС
На пресконференцията министърът представи различните направления, по които са разпределени средствата за 2027 г., като изтъкна, че най-малката част ще бъде за администрацията - 1,2%, като единственият аспект, който няма да бъде с увеличено финансиране, а ще бъде с намалено, са именно парите за персонала на министерството. По думите му там намалението ще е с близо 400 000 евро.
Според данните в представения проектобюджет през 2027 г. се планира увеличение на средствата за Национален фонд "Култура" с 523 000 евро, а за Националния културен календар - с 11,6 млн. евро.

Снимка: Actualno.com
На въпрос защо сегашните цифри в проектобюджета за култура се различават от тези, публикувани в сайта на Министерството на финансите на 6 ноември, министър Милошев обясни, че до влизането на второ четене в Народното събрание на проектозакона могат да се правят промени, тъй като по бюджета се работи постоянно. Така той обясни появилите се допълнителни 20 милиона в актуалната план-сметка, наричайки проектобюджета "игра на цифри".
Още: Читалищата алармират: от 2027 г. държавната субсидия няма да стига дори за заплатата на секретаря
Запитан как ще бъдат реализирана заявената подкрепа за Хартата за култура, министърът обясни, че тя е много важен и смислен документ, който обаче не дава посоките и начините за постигането на целите в нея.

Снимка: БГНЕС
Относно културните паспорти за достъпа на младите до култура, заложени в управленската програма, които трябва да бъдат въведени до края на 2027 г., зам.-министър Марина Василева обясни, че се търсят варианти, тъй като в реализирането на това начинание участие трябва да вземат не само от МК, но и от МОН, общините, да се направи "картографиране на децата", да се измислят начини да се достига до всички деца и т.н.
По казуса с Българската национална филмотека (БНФ) и Дигитализационния център, изграден със средства по НПВУ, за който в следващите 5 години държавата е поела ангажимент, зам.-министър Пламен Славов заяви, че са водени разговори с директорите на националните институти, в това число и с директорката на БНФ, и е обсъждан вариант да се работи с формирания приходен остатък, както се случва с регионалните институти.