Всички сме наясно, че дългогодишните пролуки в контрола на пътя, закъснелите глоби и възможността за избягване на санкции трябва да останат в миналото. С мащабната реформа, подготвeна съвместно от Министерството на транспорта и съобщенията, МВР и други институции, България преминава към напълно нов модел на административно-наказателна отговорност. В основата му застават автоматизираното правоприлагане, бързият междуинституционален обмен и железният статут на електронните доказателствени записи, които поемат задачата да затворят вратата пред безнаказаността.
Автоматизирано правоприлагане, контрол в реално време
Новата стратегия, която от Actualno.com вече ви представихме в цялост, залага на прецизен и активен подбор на нарушителите вместо хаотични проверки на случаен принцип. Високотехнологичната система, известна като "Дигитално ядро", ще генерира динамични рискови профили на превозните средства в реално време, като цялата информация ще се структурира в електронни доказателствени записи (ЕДЗ). Тези записи се трансферират незабавно към Министерството на вътрешните работи, което позволява на контролните органи да фокусират ресурс директно върху проблемните участници в движението.
Още: По-малко хаос, повече умен контрол: Реформата за по-безопасни пътища в България
Иначе казано, при засечено нарушение - неразрешена скорост, претоварен камион, тежкотоварен автомобил с износени гуми, неплатена винетка/тол такса или друго - интелигентната система с везни, камери и сензори автоматично генерира неизтриваем ЕДЗ и изпраща софтуерна аларма директно до таблетите на най-близките патрули на МВР.
Патрулите на терен реагират само на конкретно подадени аларми от системата, а не спират автомобили по субективна преценка. За да се случи всичко това, най-важната част е работата на единния център, където 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата да има и дежурни диспечери.
Процедурата по издаване на електронен фиш в България и към момента представлява автоматизиран процес на заснемане, цифрова обработка и административно връчване в отсъствието на контролен орган. Системата обхваща не само превишената скорост и липсата на застраховка, но и тол нарушения, преминаване на червено, движение в аварийна лента, като от май 2026 г. водещите нарушения носят и отнемане на контролни точки. Нарушенията се фиксират от сертифицирани автоматизирани технически средства и системи (АТСС) без спиране на автомобила. Прави се автоматично разпознаване, справка в регистрите и генериране на съответния фиш.

Снимка: БГНЕС
Новата идея обаче е контролът да се случва по-често, защото в момента шофьорите масово знаят къде са камерите и следователно отчитат къде могат да превишат скоростта. Отделно, шофьорите на тежкотоварни камиони са наясно, че "Автомобилна администрация" не работи вечерта, а МВР не може да ги спира, което им дава възможност също да карат с по-висока скорост, а някои не плащат и тол, посочват от транспортното министерство.
Европейската практика обаче показва, че щом цялото трасе е оборудвано и водачът е следен през 100% от времето от точка А до точка Б, той е по-малко склонен да нарушава правилата.
Целта е да няма отчитане - че днес са спрени 100 автомобила и са издадени 20 акта например, а мерките да са целенасочени.
Още: "Дигиталното ядро": как държавата вдига със 70% ефективността на контрола на пътя
Административно-наказателна дейност: Нови мерки и план-график
Официалните таблични данни и план-графици към стратегията на МТС и МВР разкриват конкретните мерки, отговорните институции и срокове за реализиране на тези промени.
Първата стъпка включва въвеждане на регулации за AI технологии и ефективни наказания със срок до първото тримесечие на 2027 г., за което отговарят Министерство на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) и МВР.
Веднага след това, до второто тримесечие на 2027 г., се въвежда задължителна регистрация в Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) за фирми и физически лица – системни нарушители, което гарантира, че нито едно съобщение или наказание няма да бъде „загубено“.
Друга група мерки засяга пряко процеса по санкциониране и обмена на информация. До третото тримесечие догодина МВР, МИДТ и Министерството на правосъдието (МП) са си поставили за цел да реализират оптимизация на връчването на електронните фишове. Тази мярка развива и нормативно урежда начините за връчване на документи за налагане на наказания – електронни фишове (ЕФ) и наказателни постановления, включително чрез разширяване кръга от лица, спрямо които е допустимо връчване срещу задължение за предаване (водачи и др.).
До края на настоящата година МВР, МИДТ, МП, ДАБДП и БНС трябва да уредят междуинституционалния обмен, като регламентират нормативно статута на електронните доказателствени записи, определяйки реда и условията за тяхното създаване и насочване за обработка към Единния контролен орган.
Още: Институциите обсъдиха конкретни действия за координирана реакция при пътни рискове
Самата реализация на целия проект е разпределена в ясна етапност. Всичко започва със законодателната фаза (институционална), която предвижда подготовка и приемане на необходимата законова и устройствена рамка до първото тримесечие на 2027 г. В този срок се планира и стартиране на съпътстващите нормативни изменения.
Следва структурният етап, включващ организационно преструктуриране, кадрова оптимизация и подготовка за прехвърляне на контролната функция на пътя към МВР до второто тримесечие на 2027 г. В същия период ще протече и технологичният етап по изграждане и интеграция на „Дигиталното ядро“ и интерфейсите за обмен. Финалният оперативен етап е планиран за третото тримесечие на 2027 г., когато вече е планирано да има пълноценно функциониране на автоматизирания контрол, на обмена на електронни доказателствени записи и електронното пътно таксуване.