Френски евродепутат за директивата за минималната заплата: Много е куха

Според приетите наскоро от ЕП нови правила за минималните заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.

"Подкрепяме МРЗ, която да е над линията на бедност. Не може да имаме заплата, която само да ни позволява да не умрем", каза  френският евродепутат и коментира, че тази директива няма да реши проблема. Тя отбеляза още, че войната в Украйна и социалната криза доведоха до висока инфлация и че няма определена сума, която да дефинира европейската минимална работна заплата, същевременно има много опозиционни партии, които искат да се индексират заплатите, спрямо инфлацията.

Защо минималната заплата не бива да е 60% от медианната заплата?

Европейският съюз върви уверено към приемането на нови правила за по-справедлива минимална заплата. Според проекта, минималното възнагр...

Прочети повече

Марио Ивекович, председател на "Нови синдикат", Хърватия, подчерта, че заплатата за издръжка е фундаментално човешко право и тази заплата трябва да гарантира достатъчно пари за цялото семейство, дори възможност за спестяване, което не е осъществено.

Той сподели, че е изпитал разочарование, когато е било поискано за МРЗ 60% от медианната и изтъкна, че заплащането в Източна Европа е значително по-ниско. "Колко е 60% от нула - пак нула", подчерта той.

"Вие сте най-зле" каза за България той, представяйки сравнителни данни за европейските минимални заплати за 2018 година. 

"Да, България по тези показатели е на последно място и не само в текстилния сектор", потвърди Росица Маринова, председател на Федерация "Лека промишленост“ към КТ Подкрепа, представяйки новата статистика.

Пламен Димитров: Минималната заплата трябва да е 800 лева, за да покрие инфлацията

"Минималната заплата трябва да стане 800 лева, за да покрие инфлацията. Дали от октомври, дали от януари, няма значение. От два месеца ...

Прочети повече

Съществуват много тревожни процеси, които водят до обедняване на работниците, каза тя и добави, че в България всичките форми на недеклариран труд са съвременните методи на робство.

Маринова сподели още, че е разтревожена от две-годишния период за транспониране на тази европейска директива и направи паралел с разпоредбите за работното време. "Не можем да накараме българските институции да припознаят и спазват европейската директива, която урежда работното време. С мълчанието на българските институции директивата е подменена и в основния трудов закон са приети текстове, които са в увреда на работещите в индустриалните сектори на България", заяви тя.

В дискусията участваха и българският евродепутат Петър Витанов, икономическият съветник към КТ Подкрепа Ваня Григорова, политици, експерти от НПО и работници.