Действащият президент Илияна Йотова е помилвала мъж, осъден на доживотен затвор без право на замяна за грабеж, придружен с две убийства. През юни 2018 г., когато е била вицепрезидент, тя е заменила наказанието му с 30 години лишаване от свобода. Така му е дала възможност да поиска условно предсрочно освобождаване, а през 2019 г. мъжът вече е бил на свобода след решение на съда. За случая първо съобщи сайтът Taralej.bg.
Мотивите за помилването са свързани с оценката, че осъденият се е поправил след близо две десетилетия зад решетките. Според регистъра на помилванията рискът той да извърши ново престъпление е бил оценен като изключително нисък, а в затвора е получил общо 34 награди.
За разлика от други случаи на помилване, сред които тези на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, и Динко Господинов, наричан Динко Лудия, аргументите тук не са свързани с влошено здравословно състояние. Напротив, според материалите по делото за предсрочно освобождаване мъжът е клинично здрав. Още: "Прогресивна България" провали трето заседание за Йотова и Петричкия Ескобар
Случаят разкрива и спор между две съдебни инстанции за правните последици от президентския указ. Софийският градски съд първоначално отказва да освободи осъдения, като приема, че указът, макар да е издаден по надлежния ред, "не е произвел своето правно действие". Апелативният съд обаче отменя решението и постановява условно предсрочно освобождаване с 10-годишен изпитателен срок.
Двойно убийство при грабеж
Към момента на подаване на молбата за предсрочно освобождаване осъденият е бил на 42 години. Той е получил доживотна присъда за грабеж на чейнджбюро в Бургас през 1999 г., при който са убити двама мъже - охранител и братовчед на собственика на обекта.
Според бургаското издание "Флагман" осъденият е Любен Симеонов, а жертвите са Николай Берданков и Пеньо Испиров. Физическият извършител на убийствата, който е стрелял, е друг мъж с инициали А.С. Той също е осъден на доживотен затвор. Още: Йотова очаква прокурорска проверка за помилването на Петричкия Ескобар
Върховният касационен съд постановява окончателната присъда "доживотен затвор без право на замяна" през 2003 г. По-късно са подадени три молби за помилване - една лично от осъдения и две от неговия адвокат.
На 26 юни 2018 г. Йотова, в качеството си на вицепрезидент с възложени правомощия по помилването, издава указ № 90. С него доживотната присъда без право на замяна е заменена с 30 години лишаване от свобода.
"34 награди и спад на риска от рецидив"
Мотивите за помилването са подробно описани в регистъра на помилванията на Администрацията на президента. Според документа са анализирани писмени и устни сведения за поведението на осъдения за продължителен период, включително оценки от психолог и социален работник в затвора. Още: Управляващите провалиха разсекретяването на президентските помилвания
Изводът е за "протичащ положителен, устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес". Посочва се, че мъжът не само е заявявал желание да се промени, но и е полагал постоянни усилия, за да го постигне.
Един от аргументите е отчетеният спад на риска от рецидив. Според регистъра показателят е намалял близо наполовина за девет години - от 31 на 16 точки. В документа се посочва още, че осъденият е получил общо 34 награди в затвора, които са оценени като доказателство за реални и съществени поправителни постижения.
Мъжът е участвал в различни културни мероприятия, водил е курсове и е бил ангажиран със социално-възпитателни инициативи, подпомагащи работата с други лишени от свобода. Според мотивите неговата инициативност го е превърнала в положителен лидер сред затворниците.
Осъденият е изградил трудови навици и е запазил отношенията си с близките. Въпреки че не е имал възможност да намали срока на наказанието чрез труд, той системно е полагал доброволен труд и се е грижил за болни в медицинския център на затвора. Отзивите за работата му са били положителни. Още: Преди помилването на Йотова: Правосъдното министерство докладва за риск за живота на Огнян Атанасов
В мотивите се отбелязва и че мъжът напълно е приел вината си и е осъзнал причинените вреди. През последните години действията му били насочени към изплащане на присъдените обезщетения на близките на загиналите.
Комисията по помилването е приела, че осъденият е постигнал трайна личностна и поведенческа промяна, която прави продължаващото изтърпяване на най-тежкото наказание прекомерно и нецелесъобразно.
"Наложеното наказание вече не е адекватно на обществената опасност на осъдения, която е преодоляна и следва да му се даде възможност да опровергае преценката за непоправимост на личността и необходимостта от изолация до края на живота, както и да се поощрят усилията му да запази линията на поведение, която е следвал през последните 18 години", се казва в документа.
В мотивите се подчертава, че помилването не е прошка за извършеното престъпление, а признание за положителната промяна след осъждането. Според комисията то трябва да има поощрително въздействие и върху други затворници, изтърпяващи тежки наказания. Още: Парламентът се събира извънредно заради помилването на Петричкия Ескобар
"Подобен акт не представлява прошка за извършеното, а признание за осъществената от осъдения положителна промяна след осъждането, който ще има поощрително въздействие и върху другите осъдени на тежки наказания", пише в мотивите.
Съдът първоначално отказва предсрочно освобождаване
Замяната на доживотния затвор с 30-годишна присъда отваря възможността осъденият да поиска условно предсрочно освобождаване. Такава молба е подадена до Софийския градски съд, но първата инстанция я отхвърля.
Според градския съд президентският указ не е произвел правно действие, тъй като към момента на издаването му мъжът не е изтърпял необходимите 20 години затвор. Още: ПП иска извънредно заседание на парламента заради помилването на "петричкия Ескобар"
"Настоящият съдебен състав намира, че указът на Вицепрезидента не е произвел своето правно действие, независимо, че съществува в правния мир, тъй като доживотният затвор може да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Тоест, към момента на издаване на указа на Вицепрезидента, молителят не е изтърпял не по-малко от двадесет години", пише в решението.
Осъденият обжалва пред апелативната инстанция. От мотивите на втората инстанция става ясно, че началникът на затвора и прокурорът по делото са застъпили тезата, че необходимият 20-годишен срок трябва да се брои от замяната на наказанието през 2018 г., а не от началото на изтърпяването му.
Апелативният съд категорично отхвърля този аргумент. Според магистратите мъжът вече е изтърпял фактически 20 години от определения с президентския указ 30-годишен срок, което значително надхвърля необходимата половина от наказанието.
"За въззивния съд не подлежи на съмнение, че осъденият С. е изтърпял фактически 20 години от общия 30-годишен срок на определеното му с указа на президента наказание, т.е. изтърпяната част значително надхвърля по време изискуемата една втора. Поради това, следва да се приеме, че е налице първата положителна материалноправна предпоставка за условното предсрочно освобождаване на лицето", се казва в съдебното решение. Още: "Да, България" иска отговори от Йотова за помилвания наркотрафикант
Апелативният съд критикува градския
Освен спора за изчисляването на изтърпяната част от наказанието апелативният съд критикува и първата инстанция за това, че е обсъждала правната стойност на президентския указ.
Според апелативните съдии указът за помилване не подлежи на съдебен контрол и градският съд не е имал правомощия да преценява косвено неговото действие.
"Правната стойност на Указ на президента на републиката не може да бъде предмет на съдебно обсъждане. Указът не подлежи на съдебен контрол, още по-недопустимо - на косвен съдебен контрол", пише в мотивите. Още: Видео поставя Йотова под натиск: "Петричкия Ескобар" се бие в затвора седмици преди помилването
При решението за предсрочно освобождаване съдът отчита и данните за поведението на осъдения в затвора, положителните оценки за работата му като болногледач, усилията му за поправяне и получените награди.
В крайна сметка апелативният съд постановява условно предсрочно освобождаване с 10-годишен изпитателен срок. Така помилването от 2018 г., извършено от Илияна Йотова в качеството ѝ на вицепрезидент, се оказва ключова стъпка към освобождаването на осъдения през 2019 г.
