КНСБ: Половината от мерките нямат антикризисен характер

„Друга част през косвените данъци, диференциране на ставки и намаляване на акцизи, премахване на акцизи се цели един ефект, който е минимален за джоба на крайните потребители. Няма нищо за доходите, няма предвиден ръст на доходите, няма предвидена компенсация за загубата на реалната покупателна способност на населението, тъй като близо 14,5% инфлацията понесе и април към април спрямо миналата година. За съжаление, това, което ни се предлага са едни 2 милиарда лева, които няма да стигнат до хората, които ни се иска, и според нас, когато инфлацията е двойно по висока от тази, която е заложена в бюджета, е логично да има и по-високи приходи - по нашите оценки около 3 – 3,5 милиарда ще съберат повече приходи, а пакетът, който ни се предлага, е за 2 милиарда“, заяви експертът.

Синдикатите: 1/3 от българите живеят около линията на бедност

Причините за инфлацията са на първо място - пандемията от коронавирус, много необезпечени пари, войната също катализира процесите. Проб...

Прочети повече

Няма напълно еднозначна позиция за антиинфлационните мерки след тристранката

Според него е хубаво да се помисли, вместо да се намалява дефицитът, да се помисли за допълнителни мерки, „които да способстват подкрепата на доходите на хората и тяхното потребление, като например мярката за данъчно облекчение за родители с деца е много хубава“. „Защо да не се вдигне този праг, защо да не направим необлагаем минимум за хората на минимална заплата, които да остават разполагаеми 60 - 70 лв. на месец от тях и да могат да потребяват. Това е тринадесета заплата за тези хора“, отбеляза Любослав Костов.

Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара съобщи, че мерките не са били предварително обсъдени със социалните партньори. „Специално по отношение на предложението за пенсиите - обикновено от тези предложения идват от Надзорния съвет на НОИ и се обсъждат в Комисията по осигурителни отношения към НСТС. Ние за пръв път днес видяхме всъщност предложението на правителството", каза той.

Любослав Костов, КНСБ: Ефектът на мерките върху икономиката и хората е спорен

КНСБ: Минимална заплата от 750 лв. скоро може да бъде реалност

Минимална заплата от 750 лева ще бъде реалност през тази година. Това смята Любослав Костов от КНСБ.  "Минималната заплата трябва...

Прочети повече

По думите му предложенията не са били подкрепени с анализи и разчети. "Така че на този етап някои от мерките са доста спорни, някои от мерките бихме подкрепили. По отношение на ДДС-то върху хляба, би трябвало да се видят конкретните разписани текстове за промяна в Закона за данък върху добавената стойност, защото не е ясно дали няма да има други стоки, които са хлебни изделия, които да се предлагат като хляб и съответно да се ползва намалената ставка по ДДС“, допълни Станислав Попдончев.