Впечатленията за цялостно плавен преход стабилизират подкрепата за членството в еврозоната и смекчават част от притесненията за краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото. Това посочват данни от последното социологическо проучване, проведено от “Алфа Рисърч” през януари. Агенцията следи ежемесечно процеса по въвеждане на еврото в България от самото му начало. Преминаването към еврото донесе редица промени в начина, по който плащаме и управляваме личните си финанси, много основни елементи от икономическото и ежедневното ни функциониране остават напълно непроменени. Превалутирането не засяга правата и задълженията по действащите договори, а само валутата, в която се изразяват задълженията и вземанията. Всички кредити, депозити, влогове, застраховки и лизингови плащания запазват своите условия, срокове и лихвени проценти, като единствената разлика е, че стойностите вече са записани в евро. Няма нужда от подписване на нови договори или анекси – съществуващите документи остават в сила.
Банковите карти, мобилното банкиране и всички електронни услуги функционират по същия начин, познат от времето преди въвеждане на еврото. Клиентите продължават да използват същите карти, ПИН кодове и приложения, без да е необходимо подмяна или допълнителна регистрация. Принципът на защита на влоговете също остава непроменен – депозитите продължават да бъдат гарантирани до еквивалента на 100 000 евро.
Справянето с възникващите проблеми зависи и от ангажираността на всички нас в процеса. Данните от социологическите проучвания на агенция “Алфа Рисърч” показват, че мнозинството от гражданите (54%) и бизнеса (62%) са наясно кои са институциите и начините за подаване на сигнали при нередности. На декларативно ниво се забелязва висока степен на готовност да се сигнализира (67%-72%) за участие в ефективността при контрола срещу нередности или злоупотреби.
Затова не се променя и работата на основните контролни органи. КЗП, НАП, БНБ и КФН запазват своите правомощия и механизми за контрол, като просто ги адаптират към новата валута. Правилата за рекламации, гаранции, връщане и замяна на стоки остават същите, а потребителите продължават да разчитат на същите институционални защити, които са имали и преди.
Ако забележите нередност, свързана с некоректно превалутиране, неправилно обозначение на цените или необосновано поскъпване, можете да подадете сигнал до Комисията за защита на потребителите (КЗП) - тел. 0700 111 22, email: contact@kzp.bg. За случаи на необосновано увеличение на цени могат да бъдат уведомявани и органите на Националната агенция за приходите (НАП) - тел. 0700 18 700, email: infocenter@nra.bg. Нарушения, свързани с дейността на банки и обмен на пари, се подават към Българската народна банка (БНБ) - email: notes-and-coins@bnbank.org и bnb-delovodstvo@bnbank.org, а нередности при застрахователи, пенсионни и инвестиционни фондове - към Комисията за финансов надзор (КФН) - тел. 0800 40 444, email: delovodstvo@fsc.bg.
