През март 2010 година притесненото трио ЕК, МВФ и ЕЦБ организира бърза среща, след като публичният дълг и дефицитът на Гърция стигнаха невиждани размери и страната изгуби достъпа си до дълговите пазари.
Миналата седмица МВФ представи доклад, който признава вината на кредиторите за пропуските в гръцката спасителна програма и разобличава илюзията, че трите институции са постигнали единодушие по спасителните пакети, които бяха изготвени от самите тях и които бяха наложени на Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър.
Зад затворените врати трите институции са се препирали дали Гърция трябва да преструктурира дълга си, принуждавайки инвеститорите да понесат загуби, или дали Ирландия трябва да накара притежателите на облигации в нейните нестабилни банки да поемат разходите по финансовото спасяване.
Те все още имат разногласия по въпроса дали европейските страни трябва да отпишат част от дълга на Гърция, за да направят дълга й устойчив в дългосрочен план – взривоопасна идея в светлината на предстоящите през септември избори в Германия.
Разкриването на подобни разногласия повдига въпроса дали тройката е стигнала до задънена улица. И трите участващи страни чувстват огорчение, но раздялата е малко вероятна.
МВФ казва, че е снижил стандартите си, за да подкрепи пропуканата програма за Гърция, ЕК твърди, че „изобщо не е съгласна” с мнението на МВФ, че гръцкият дълг е трябвало да бъде намален по-рано, а ЕЦБ заявява, че МВФ използва подвеждащи твърдения за миналото.
Европейците твърдят, че в голямата паника на пазарите през 2010 година, преди еврозоната да започне да изгражда финансова крепостна стена, възможността Гърция да фалира или да преструктурира дълга си би предизвикала масово разпространение на кризата в други страни, а може би и рухването на европейската единна валута.
„Подобно нещо би било европейският „Леман брадърс”, казва еврокомисарят за икономическите въпроси Оли Рен, напомняйки за банкрута на американската инвестиционна банка през 2008 година, който предизвика световната финансова криза.
„Не си спомням директорът на МВФ Доминик Строс-Кан да е предлагал по-ранно преструктуриране, но си спомням как Кристин Лагард бе против него”, казва още Рен.
Нагласени числа?
Най-пагубното съмнение, което повдигна проучването на МВФ във връзка с гръцката спасителна програма, е това, че трите институции са направили твърде оптимистични прогнози за икономическия растеж и са фалшифицирали размера на дълга, защото политическите лидери на еврозоната са упражнявали прекомерен натиск върху процеса.
На юридическия жаргон на финансовите анализатори експертите от МВФ всъщност казват, че европейските лидери са влошили икономическата криза в Гърция, като са забавили неизбежното отписване на дълга, печелейки време, през което европейските банки да намалят разходите си за сметка на данъкоплатците.
„Тройката е единствената структура, която има утвърдено политическото влияние при вземането на решения в МВФ”, заявява Усмен Манденг, бивш служител на фонда. „Битуваше усещането, че решенията се взимат повече в Берлин и Брюксел, отколкото в борда на МВФ”.
„МВФ никога повече не трябва да бъде младши партньор при подобни случаи”, казва още Манденг, като подчертава, че сега фондът или трябва да излезе от тройката, или да поеме едноличен контрол над спасителните програми.
Розови прогнози
Много независими икономически експерти твърдяха от самото начало, че Гърция никога няма да успее да изплати огромния си дълг и повдигаха въпроси относно оптимистичните прогнози за гръцката икономика.
Първоначалната програма за Гърция предвиждаше БВП на страната да се свие с едва 3,5% между 2009 и 2013 година. Всъщност, той се сгромоляса с 22%.
Представители на тройката непрекъснато увеличаваха сумата, която Гърция трябва да събере чрез приватизацията на държавни активи, и то точно когато икономиката й се сриваше, а инвеститорите се оттегляха.
Най-големите грешки бяха допуснати при прогнозирането на безработицата, която бе основната мярка за икономическите щети в спасените от фалит страни.
В Гърция трите институции първоначално очакваха за тази година връхно ниво на безработицата до 14,8%. Реалните данни показват 27%.
Дори в Ирландия, която бе успешен пример за спасителните програми, след като страната се върна към растежа и се очаква през тази година да започне отново да заема средства от дълговите пазари, тройката подцени загубата на работни места и свързаните с нея социални щети.
Неевропейските членове на МВФ в Латинска Америка и Азия, на които бяха наложени сурови условия по заемите през 80 и 90-те години на 20 век, с нежелание наливат пари в един от най-богатите региони на света.
„Финансово и оперативно МВФ увеличи участието си в Европа до размери, които членовете му смятат за далече от устойчиви”, казва Жан Пизани-Фери, директор на икономическия институт „Брюгел”.
Източник от МВФ, който все още работи по спасителните програми, смята, че истинският проблем на тройката е, че тя всъщност няма ръководител.
„Тя е като футболен отбор без мениджър и без ясна представа къде по терена трябва да се намират играчите”, казва той.
Ройтерс
