Международно изследване: Всеки трети задържан у нас е бил малтретиран

В рамките на проекта в четирите държави членки са осъществени изследвания върху представителни извадки на наскоро лишени от свобода по ключови въпроси на полицейското задържане, употребата на сила, достъпа до адвокатска защита, превод и информация, достъпа до медицински преглед, както и условията на задържане.

Още: Държавата нарушава правата на търсещите закрила бежанци и мигранти, сочи годишен доклад

В България са интервюирани 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 1 юли 2019 г. Сред тях в извадката със значителни дялове попаднаха представители на основните етнически малцинства, чужденци, жени и непълнолетни.

Някои от изводите на изследването се посочва, че голяма част от данните, получени в рамките на  изследването и представени в разработката, разкриват разлики в третирането на наскоро лишените от свобода, които принадлежат към основните етнически групи в България, към чужденците, жените и младите лишени от свобода, в множество аналогични или относимо подобни ситуации. Според изследването в някои случаи това различно третиране е умишлено и като такова представлява пряка дискриминация. В други случаи в изследването посочват, че  дискриминацията е непряка и се изразява в несъразмерно неблагоприятни последици върху определена група от прилагането на общи и видимо неутрални разпоредби, политики или мерки.

Голяма част от лишените от свобода, интервюирани в изследването, са жертва на грубо посегателство върху техните човешки права, както и на пряка дискриминация. Този проблем е отчетен като системен при ромите, които много по-често са жертви на полицейско насилие, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност.

„Става дума за широко разпространени практики в голяма част от българските полицейски управления, която остава ненаказана“, коментира д-р Красимир Кънев, ръководител на изследователския проект за България. Според него това ново изследване само потвърждава наблюденията на голям брой местни и международни наблюдатели на правата на човека в България, които от години изразяват своята загриженост в тази връзка.

Сериозен е проблемът и с непряката дискриминация, която е налице при еднакво третиране на групи, които са в по-уязвимо положение от други. Изследването разкрива несъразмерно неблагоприятни последици от прилагането на общи разпоредби, политики или мерки върху различни уязвими групи в наказателното производство.

В изследването са обобщили и някои примери, като достъпа до качествена адвокатска защита в досъдебното производство, от липсата на каквато са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Сред примерите в изследването се посочва неравният достъп до медицински преглед след полицейското задържане, от което са засегнати неблагоприятно чужденците и ромите.

Липсата на превод или некачествен такъв по време на полицейското задържане и на досъдебното производство също е сред тези примери. От това са засегнати неблагоприятно преди всичко чужденците, но и някои представители на етническите малцинства

Друг пример, който е посочен в изследването, касае разликите в сроковете на задържане под стража в досъдебното производство. От това отново са засегнати неблагоприятно чужденците и непълнолетните. 

Такъв пример в изследването са и разликите в материалните условия на задържането в следствените арести. Изследването твърди, че от това са засегнати неблагоприятно ромите, чужденците и непълнолетните.

Наред с неравенството в третирането, българската система на наказателно правосъдие допуска и сериозни нарушения на правата на човека, от което страдат всички, твърди изследването. В него се дава пример със случая с големия брой задържани от полицията, срещу които се употребяват непропорционално сила и помощни средства, лошия достъп до адвокатска защита по време на полицейското задържане, неадекватния достъп до медицински преглед веднага след задържането, лошото качество на адвокатската защита по време на досъдебното производство, неадекватното уведомяване за правата по време на полицейското задържане и лошите битови условия на задържане в следствените арести.

Като извод е посочено, че държавата има позитивно задължение да гарантира спазването на всички човешки права на недискриминационна основа. Според проучването за целта тя трябва не само да реагира на случаите, в които те са нарушени, но и да събира системно данни за третирането и за ефектите на политиките и мерките, които могат да представляват дискриминация.

Целият доклад от изследването е достъпен на сайта на БХК - ТУК.