Най-голямото табу в българските онлайн медии – медийното финансиране

Проучването отсява 18 изключително значими за обществото медии, които по една или друга причина обаче са и теми табу. На второ място например се нарежда темата за предполагаемото тъмно минало на бившия премиер Бойко Борисов, която е отразявана чрез достатъчен брой материали, но не особено качествено. Никой например не е успял да зададе директни въпроси на Борисов относно грамите на „Уикилийкс”, казват изследователите.

Третото място заема фалшификацията на президентските и местните избори през 2011 г., която според изследователите не е отразена задълбочено от сайтовете. На четвърта позиция пък е дейността на варненската групировка ТИМ. Имало е единични критични материали за фирми, свързани с нея, но не и цялостно разследване. Публикациите за групировката се определят като „оскъдни”.

Теми табу в сайтовете са антипотребителските практики на банките и мобилните оператори, което се обяснява от изследователите с това, че те често са основни рекламодатели. Липсва системно отразяване и на злоупотребите и корупцията в МВР и ДАНС, на темата за ромите, както и на въпроса за шестте мултиплекса, които станаха притежание на банкера Цветан Василев. Пълният списък с темите табу можете да разгледате в края на текста.

„Журналистите трябва да играят ролята на кучета-пазачи на обществените интереси. Напоследък обаче те лаят слабо и предпочитат да въртят опашка”, заяви ръководителят на проекта и политолог от Института за модерна политка (ИМП) д-р Иво Инджов.

Той припомни, че при присъединяването си към ЕС България е била на 35 място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници”. След това обаче постепенно се срива надолу в подреждането, като към 2012 г. е на 87-о място.

„Няколко са причините за лошото медийно положение у нас. Първата е натискът върху журналисти от страна на управляващите. Това се забелязваше при ГЕРБ, продължава да се забелязва и сега. Правят се и опити за въвеждане на рестриктивно медийно законодателство. Проблеми са ръстът на платените публикации и занижените професионални стандарти, по-точно наличието на автоцензура”, коментира още Инджов.

Той открои и концентрацията на медийна собственост като важен проблем, но спомена, че това не е нещо ново. „Когато преди 10 години ВАЦ решаваше всичко в печата у нас, концентрацията беше дори по-голяма”, каза политологът.

„Основното задължение на журналистите е да отразяват – премълчаването е дори по-сериозно нарушение от пускането на излишни неща”, каза гостът на събитието проф. д-р Хорст Пьоткер от Института по журналистика в Техническия университет в Дортмут. Той посъветва журналистите да не се страхуват да правят разследвания, дори на сложни теми, и да се борят с професионалната рутина.

Проектът за изследване на темите табу в българските онайн медии е разработен съвместно от ИМП и фондация „Фридрих Науман” и е обхванал информационни сайтове, агенции и сайтовете на вестниците, телевизиите и радиата.     

Темите табу:

1.	Финасирането на медиите: от държавата, от чуждестранни фондации, финасирането на регионалните медии
2.	Предполагаемото тъмно минало на Бойко Борисов
3.	Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори 2011
4.	Определени икономически групировки, например ТИМ
5.	Антипотребителски практики на банките
6.	Антипотребителско поведение на мобилните оператори
7.	Злоупотреби и корупция в МВР и ДАНС
8.	Какво става с „Инвестбанк” на Петя Славова (проблема с капиталовата адкеватност и др.)
8.	Темата за ромите отвъд проблема за престъпността (по точки също се нарежда на осмо място)
10.	Мултиплексите и ролята на Цветан Василев (цифровизация)
11.	Непрозрачната политика на ГЕРБ: какво се случи с Държавния резерв
12.	Фактическият текст на новите договори с „Газпром” и техните анекси
Институтът за социална интеграция: Смяната на собствеността на медиите е тревожна тенденция От Института за социална интеграция призоваха да бъде улеснено гражданското участие в изборния процес. От института виждат и тревожни ... Прочети повече    13.	Провалите на лечението на смъртоносно болести – криза в здравеопазването
13.	Скандалите с дюните по Черноморието, злоупотребите в Несебър (по точки също се нарежда на тринадесето място)
15.	Екологичните безобразия в Средногорието
Лозанов: Социалните мрежи се превърнаха в долна камaра на парламента Няма никакво съмнение, че социалните мрежи са създали една нова комуникативна ситуация, в която хората могат пряко да изразяват мнениет... Прочети повече    16.	Четири банки срещу сайта „Биволъ” (искане на БНБ за налагане на санкции на сайта заради публикуване на противоречива информация, която може да се счете за уронване на престижа им т.е те да понесат финансови загуби)
17.	България и бъдещето на ЕС: „Европа на две скорости”, бюджет на ЕС 2014-2020
18.	МВР продължава да получава дарения