Отношението ни към бежанците: Надежда има, нагласите се променят

На събитието беше представен стартиралият проект на БЧК и ДАЗД "Да опознаем другия", финансиран по фонд "Убежище, миграция и интеграция".

ЕС започва обратно броене за уреждане на квотите за бежанци

Министрите от ЕС от опониращите си лагери Изток-Запад започнаха обратно броене, за да се опитат да преразгледат европейските правила за...

Прочети повече

По думите ѝ е важно не само институциите да работят заедно, но и обществото да приеме тези деца: "Едва ли 45 деца представляват заплаха за обществото и трябва да намерим начин те да бъдат приети, да могат да излязат на улицата без да ги е страх, че ще им се случи нещо лошо. Общо децата бежанци у нас са 316."

Когато обществото знае тези цифри, няма нормален човек, който да реагира по друг начин – разбира се, че ще се погрижим  обществото да бъде толерантно, не в думи и документи, а в диалог и се надявам, че този диалог ще бъде постигнат и в медиите.

Тодоровска отбеляза, че "държавата е мнението на обществото и ние като общество трябва да се променим, защото не само нормативните документи са тези, от които зависи нещо – важно е нашето отношение."

Проектът "Да опознаем другия" ДАЗД и БЧК обединяват усилията си с цел защита на всяко дете, което се намира на територията на България независимо от неговата възраст, пол, религия, степен на образование и потребности, както и подпомагане на техните семейства при изразено желание трайно да се установят на територията на България.

Нагласите в обществото се променят

Организират кръгла маса за по-добра закрила за децата бежанци

Българският Червен кръст и Държавната агенция за закрила на детето, с подкрепата на Международната неправителствена организация „...

Прочети повече

За България отрицателните примери са много: Елин Пелин, Широка лъка, Белене, но надежда има – нагласите се променят! Все още голяма част от обществото разбира разликата между бежанци и икономически мигранти, но само на теория. Липсва по-детайлно разбиране за това кои лица се нуждаят от закрила. 50% от анкетираните смятат, че България трябва да приема хора, бягащи от война и само 15% - хора, чиито права са нарушени. Това заяви Мария Шишева от Върховния комисариат по бежанците към ООН.

По думите на Шишева страховете на хората се формират основно от два фактора – стереотипи, свързани с различната култура и религия на бежанци. Това, че те може да извършат престъпление, че носят болести или че ще променят културно-религиозните вярвания. Има опасения, че ще вземат и работните им места.

Много по-силно е разпространен страха от разпространението на културни обичаи или религиозни вярвания, в следствие на това, че другите страхове не са се материализирали. Хората се влияят от това, което се случва на практика. От друга страна е образът на бежанецът. Според повечето хора това не е човек, който може да допринесе за благосъстоянието на държавата, а на нуждаещ се човек за сметка на местното население, уточни още Шишева.

Според нея много голям процент от хората виждат едно противопоставяне. Ако бежанците имат достъп до социални услуги и финансова помощ, това неминуемо ще доведе до това българските граждани да имат по-малък достъп до съответните услуги. Някои виждат в тях пречка на пазара на труда. На местно ниво като цяло хората са склонни да приемат бежанците като съседи или съученици, но не и като ръководители или част от семейството. Голям процент от анкетираните демонстрират готовност да помогнат на бежанците, но не се смятат за отговорни и способни да участват в процеса на интеграция.

Хората между 31 и 50 години, живеещи в градовете и които са високообразовани, са най-позитивно настроени към търсещите закрила. Те склонни и да помогнат за интеграцията и именно те демонстрират най-голяма осведоменост по темата.

Одринските власти спрели 50 000 мигранти миналата година

Властите в Одрин заловиха през миналата година 50 000 мигранти в опит да се прехвърлят нелегално в България и Гърция. През 2016 г. р...

Прочети повече

Бежанците са обект на нападения

Международната организация Terre des hommes, която работи съвместно с БЧК, отчита подобрения в работата с децата-бежанци по отношение на достъп до образователната система, транспорта до училищата и обучението по български език. В същото време предизвикателства остават - липсата на занималня за деца от 0 до 7 години, липсата на интеграционна програма в училищата, като и липсата на занимания за младежи и възрастни в и извън центровете. Що се отнася до здравеопазването, то вече всички непридружени лица имат лични лекари и осигурена медицинска помощ в центровете, но се отчита недостиг на лекарства, особено на по-специалните от тях. Трудно се намира и личен лекар за децата от 0-7 години.

За получилите бежански или хуманитарен статут няма интеграционна програма, макар че от 2017 година насам са направени интеграционни профили на лицата, заявили желание да останат в страната. В бъдеще се планира да се създаде обща адаптирана интеграционна програма.

Сериозен проблем, за който алармираха от Terre des hommes, са честите и многобройни нападения над бежанци. Те се случват най-често около центровете за настаняване, най-вече на спирката и в близост до подлеза до РПЦ Военна рампа. На 5 март е било нападнато непълнолетно лице на спирка до център, а на 21 февруари е имало друго нападение над бежанец. Според експертите има нужда от конкретни и адекватни мерки, които да гарантират безопасността на търсещите закрила в района около центровете.