България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Цанко Лавренов е един от най-значимите български живописци на ХХ век, известен със своите византийски и възрожденски мотиви, както и с уникален стил, комбиниращ традиции и модерност. Оказва влияние на поколения български художници не само като творец, но и като художествен критик.
Кратки биографични щрихи
Цанко Лавренов (с рождено име Александър-Стефан Лавренов) е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Завършва френския католически колеж "Св. Августин" в родния си град, но още в онези години знае, че ще се посвети не на църквата, а на изкуството.
През 1921–1922 г. посещава частното рисувално училище "Св. Анна" във Виена, където се запознава с модерното европейско изкуство (сецесион, експресионизъм). Надява се, че подготовката там ще му даде възможност да постъпи във Виенската художествена академия. За съжаление австрийското правителство отказва прием на чужденци за същата учебна година поради икономическата криза в страната. Не успява да получи академично образование по традиционния начин, но това само прави неговия път по-нестандартен.
Още: Първият български художник с академично образование, воювал заедно с Гарибалди
Творчески търсения
Още през 1926 г. рисува акварела "Иконописец", който ясно показва интереса му към средновековната миниатюра и византийската традиция.
През 1935–1936 г. прави пътуване до Света гора (Атон) и това оказва силно влияние върху творчеството му. В резултат на това пътуване създава цял цикъл живописни произведения.
Оттук нататък той умело ще комбинира византийската иконописна традиция с модерната живопис. Любими теми за него ще бъдат манастирите и църковната архитектура, както и историческите мотиви. Вдъхновение ще му носят типичните стари български градове (особено старата част на Пловдив) и възрожденските къщи.
Творбите му са с богата цветова палитра, много фантазия и символика, а композициите в повечето случаи напомнят миниатюри или икони, но със съвременно, модерно звучене.
Много от картините му са обмисляни и работени в продължение на години и носят атмосферата на мистика и видения.
Цанко Лавренов участва в редица групови изложби (една от които с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г.), но също така урежда и самостоятелни изложби в периода 1964 – 1967 г. - в Прага, Будапеща, Западен Берлин, Варшава, Москва.
Още: Българският авиатор, който създаде първия ни самолет и написа "библията" за американски пилоти
Значими творби и цикли
Едно от върховите му постижения е цикълът, създаден след посещението му в Света гора.
Значими негови творби са:
- "Манастирът Зограф" (1946);
- диптихът "Старият Пловдив";
- монументалната картина "Търново, столица на Второто българско царство" (1947);
- "Селски панаир в Пловдив" (1967);
- "Малка нощна музика" (1967);
- "Габрово 1847".
Сред интересните му творби са рисуваните по време на Втората световна война, когато посещава Битоля, Скопие, Велес, Прилеп, Охрид, поредица от картини: "Манастирът Св. Пантелеймон при Велес", "Манастирът Трескавец при Прилеп", "Манастирът Св. Иван Канео", "Манастирът Св. Наум".
Много негови произведения днес се намират в Градската художествена галерия в Пловдив, в Софийската градска художествена галерия и др.
