Една на пръв поглед техническа промяна в начина, по който плащаме за вода, предизвика вълна от политически спорове и обществено недоволство, достигайки своя връх през последните дни. Идеята за въвеждане на така наречената "такса водомер" раздели депутати, експерти и граждани, превръщайки се в централна тема на есенния политически сезон. Макар и бързо оттеглена след острата реакция, сагата с новата такса повдигна редица въпроси за състоянието на ВиК сектора, справедливостта на ценообразуването и механизмите за взимане на решения.
ОЩЕ: Скоро: Въвеждат със закон "такса водомер"
Двукомпонентната цена, която разбуни духовете
Всичко започна с приетия на първо четене нов Закон за водоснабдяването и канализацията .Вносителите от Министерския съвет предложиха революционна промяна: сметките за вода да се формират от два компонента. Първият е променлив и зависи от реално изразходваното количество вода. Вторият, който се превърна в ябълката на раздора, е постоянен – такса за достъп до ВиК услугите, или "такса водомер".
Аргументите "за" бяха представени от представители на управляващите и ВиК експерти. Според тях, тази такса не е нова, а представлява по-справедлив модел за покриване на постоянните разходи на ВиК операторите. Тези разходи включват поддръжка на налягането в мрежата, пречистване на водата и амортизация на остарялата инфраструктура – дейности, които се извършват независимо дали даден имот консумира вода или не. Идеята беше тежестта на тези разходи да се поеме от повече абонати, включително собствениците на ваканционни имоти, които в момента не плащат нищо, ако не ползват вода. Председателят на регионалната комисия в парламента Николай Нанков ГЕРБ увери, че цената на водата няма да скочи за постоянно обитаваните жилища.
ОЩЕ: С такса "Водомер" се търси по-добро водоснабдняване: Говори професор по ВиК
"Скрит Данък" и политическа опозиция
Предложението обаче срещна яростна съпротива. Опозицията определи таксата като "допълнителен квази-данък" и "сериозен удар по българските граждани". Според критиците, несправедливо е да се плаща за услуга, която не се ползва, особено от хора със селски къщи или вили, които посещават рядко.
Общественото недоволство бързо ескалира, подхранвано от опасенията, че новата такса ще отвори врата за необосновано поскъпване на водата.
Бърз завой и търсене на нов подход
Изправени пред бурното обществено недоволство и политическите критики, управляващите направиха бърз завой. Само седмица след приемането на законопроекта на първо четене, една по една партиите започнаха да се отказват от идеята. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов обяви, че ще бъдат предприети стъпки спорният текст да отпадне. Той призна, че макар законопроектът да се разработва от 2019 г., компонентът "такса водомер" е предизвикал основателни притеснения сред гражданите.
Основен мотив за бързото прокарване на закона се оказа необходимостта от приемането му, за да се осигури изплащането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
След оттеглянето на спорната такса, от ГЕРБ предложиха нов вариант за ценообразуване – въвеждане на две тарифи. Идеята е цената на водата да остане непроменена за потребление до определен лимит (например 10 кубически метра), а над него цената да е по-висока. Този подход е насочен към потребителите, които използват големи количества питейна вода за цели като поливане или пълнене на басейни.
Въпреки че непосредствената заплаха от "такса водомер" изглежда е отминала, дебатът, който тя предизвика, остава актуален. Той показа ясно нуждата от прозрачност и широк обществен диалог при взимането на решения, които засягат джоба на всеки гражданин. Остава и големият въпрос за бъдещето на ВиК сектора – как ще се финансира належащата модернизация на мрежата по начин, който е едновременно ефективен и социално справедлив. Отговорите предстои да бъдат намерени в окончателния вариант на закона.
ОЩЕ: Управляващите се отказват от такса "водомер"
