Пенкова: Продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене" е невъзможна транзакция

Тази позиция изрази евродепутатът Цветелина Пенкова от Групата на социалистите и демократите. Пред "Дневник" тя разказа за преговорния процес, в който самата тя участва по предложения от Европейската комисия регламент за промишленост с нулеви нетни емисии от името на политическото си семейство. Европейският парламент си поставя за цел да излезе с преговорна позиция по през ноември, а преговорите със страните членки е планирано да завършат през пролетта на 2024 г., точно в навечерието на европейските избори.

ОЩЕ: Цветелина Пенкова: Aко станем част от еврозоната, ще паднат лихвите по кредитите

Регламентът, който е част от пакета закони за реализация на Зелената сделка, предвижда приоритизиране на осем зелени технологии, които ЕС иска да си върне в Европа, като до 2030 г. поне 40% от технологиите и компонентите се произвеждат в съюза за слънчеви фотоволтаични и топлинни технологии, наземни и офшорни възобновяеми технологии, батерии и технологии за съхранение, термопомпи и геотермална енергия, електролизатори и горивни клетки, устойчив биогаз и биометан, улавяне и съхранение на въглерод и грид технологии. За да ги осигури финансово Европейската комисия предлага създаването на Европейски суверенен фонд, а дотогава облекчаване на отпускането на държавна помощ за реализация на такива проекти. 

"Зелената сделка и политиките, свързани с нея бяха приоритет от началото на мандата на Европейския парламент. Разбира се, икономическите и геополитическите напрежения сменяха приоритетите, но и COVID, и в войната в Украйна ни показаха, че Европа трябва да започне да мисли за изграждането на една по-независима енергийна система, в която да разчитаме предимно на ресурси и технологии, които можем да добиваме в рамките на континента", разказа Пенкова.

ОЩЕ: Пенкова: Не трябва незабавно да закриваме мощности на част от ТЕЦ-овете

По думите й със сигурност има критики и в някаква степен те са основателни.

"Говорим за връщане на производства и за развитие на високотехнологични производства, което ще даде сериозен тласък на икономиката и ще се създадат нови работни места. Говорим за връщане на производства в Европа, а не просто за намаляване на потреблението на енергия и на замърсяването. Осъзнаването на това, че зеленият преход се оказа зависим от технологии и ресурси от трети страни, малко закъсня, но вече е факт и се надяваме това законодателство да даде по-различен тласък на европейската икономиката", обясни Пенкова.

Законодателният акт за индустриите с нетни нулеви емисии беше представен като европейския отговор на американската програма срещу инфлацията IRA, но за разлика от нея не е придружен с разработена система за финансиране, а главният финансов инструмент - Европейският суверенен фонд, все още не е предложен от Европейската комисия. На въпрос дали ЕС ще може да си позволи финансово да модернизира индустрията си извън политическата амбиция, тя обясни:

Още: Италия има "български проблеми" с парите за възстановяване след Ковид

"По-скоро IRA е отговорът на САЩ на нашата Зелена сделка. Това, което се случва в Щатите е една корпоративна данъчна реформа - предвиждат се 400 млрд. долара инвестиции в чиста енергия, над половината под формата на данъчни кредити. В ЕС ние нямаме все още прерогатив за обща данъчна политика. Така че двете не са сравними. Но финансовият ресурс, който Щатите предлагат целеше да се привлекат тези производства в Америка, което беше проблем за Европа, защото означава, че и европейски компании и производства биха предпочели да се преместят. Затова ние заложихме даването на по-адекватна и по-улеснена правна и административна рамка, за да могат тези проекти да се развиват и тук", обясни евродепутатът.

По думите й половината от общия обем от държавна помощ вследствие на ковид кризата в Европа е даден в Германия, 25% във Франция и останалите 25% - в останалите 25 държави членки.

"Това е ясна индикация, че държавната помощ може и да служи в спешни и кризисни моменти, но не може да бъде инструмент за финансиране за такива големи политики като реиндустриализацията на Европа. Това, което се опитваме да вкараме в предложението от Европейския парламент е да включим във финансирането системата за търговия с емисии и неизползваните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост", обясни социалистката.

Докъде са Плановете за възстановяване?

"Данните сочат, че средствата по националните планове за възстановяване и устойчивост не се инвестират достатъчно бързо. За двете години откакто механизмът работи, едва 30% от средствата общо са инвестирани. Съветът на финансовите експерти е да използваме тези средства, защото в условията на висока инфлация те губят стойност, ако не бъдат инвестирани сега и веднага. Насочваме се и към специални схеми за финансиране от ЕИБ и на разработването на повече схеми за привличане на частен капитал. Далеч съм от мисълта, че можем да градим икономика само с европейски или с публични средства. Необходими са държавни гаранции, че частният капитал ще бъде използван за стратегически проекти и дори при забавяне инвеститорите няма да загубят себестойността на средствата, които са вложили", обясни още тя.

ОЩЕ: Премиерът: По време на служебният кабинет няма напредък по предоговарянето на Плана

Повечето от изброените източници пак се разпределят на принципа на големина на икономиката и брой на населението, т.е. по-големите и по-богатите държави биха имали право на повече пари. 

"Една от основните ни задачи е да не допуснем това да се случи, но освен финансирането има още един фактор, който ще бъде определящ - човешкият капитал. Оказва се, че дори да вложим целия ресурс във връщане на такива производства, има сериозен проблем по отношение на специалисти и експерти, които могат да бъдат ангажирани. Държави като България трябва сериозно да си го поставят като въпрос, защото още има сектори, в които ние имаме специалисти и експерти и бързо трябва да се работи в посока те да бъдат задържани, а не да се допусне поредното изтичане", подчерта Пенкова.

ОЩЕ: НС задължи отиващият си кабинет да се отчете за запазването на въглищните централи

Регламентът определя няколко технологии с ниски СО2 емисии като приоритетни за инвестиции и развитие в ЕС. В българския план за възстановяване имаше подобни проекти - завод за батерии, геотермални централи. Но те бяха посрещнати враждебно. На въпрос дали това не обрича подобни планове да не се случат в България, Пенкова обясни:

"Имаше сериозни средства за въглищните региони - 1.3 млрд. евро, но тъй като не предадохме териториалните планове, до момента сме загубили 100 млн. Все още можем да се надяваме 1.2 млрд да бъдат изпратени към нашата държава. Това е сериозен ресурс за преквалификация на хора със сериозни технически познания. Това, от което има нужда е да се дадат насоки какви ще са новите индустрии, коио ще се развиват", каза тя и допълни:

"Енергията от въглища няма да бъде икономически рентабилна заради цените на емисиите. Дори няма икономическа логика тези централи да бъдат поддържани след 2038 г., както в момента е заложено. Не мисля, че има натиск от страна на собствениците, по-скоро има липса на план и на стратегия. Говоря с хората от мините и тецовете и те ми казват, че имат нужда от ясен план кога, къде и колко мощности ще са нужни, за да направят разчети на специалистите, които са им необходими и на тези, които вече трябва да започнат да излизат от индустриите и да се насочат другаде", казва Пенкова пред "Дневник".

ОЩЕ: Василев: Бъдещето на комплекса „Мини Марица – изток“ зависи от пазара