Писателят Недялко Славов: Живеем без правила, в патология

"Хаосът на патологичния либерализъм, на клиничната му фаза. Това е причината за полуделия свят.

Живот без правила.

След като махалото на безумието стигна своя силов пик в тоталитарната си амплитуда на социализма, сега стигна своя пик на бесовщина в амплитудата на крайната си либерална лудост.

От центъра на Пловдив до лятната ни къща разстоянието е 18 километра. Две кръгови и седем светофара в града, и десет километра прав участък. Всеки път в това разстояние има минимум пет критични и поне петдесет по леки нарушения – минаване на червено, преустройване без мигач, дрифтови изпълнения, изпреварване на непрекъсната линия, тройни изпреварвания, каране без дистанция, засечки, закани за саморазправа, средни пръсти, кукиши, мъжки подсичания на лакти с фалусни препратки, дамски къси и енергични движения на китките с музикално-духови препратки, псувни, спиране в пътната лента и какво ли не още. И чувството за ненаказаност, за поведение без правила, за шебешка агресивна „свобода“, за колективна прайдова маймунска приматщина.

Да видим какво има от другата страна на тази зоологическа градина - от страна на превенцията, на закона.

Чиновничество.

Позициониране на сенчести места. Лаф моабет с магистралките. Километрично словотворчество на индигирани кочани. Черни очила, филмови разкрачени пози, фуражки на тила или до веждите, според слънцестоенето.

Снощи ми бе съставен акт за това, че не ми е осветена задната табела на колата. Когато запалих и тръгнах, лампата светна, защото светва автоматично при запалени светлини, но акта остана. Това, горе долу е и превенцията. Това е закона.

Живот без правила."