Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се регламентират правата на т.нар. заподозрени лица. Става дума за хора, спрямо които има данни или съмнения, че са извършили престъпление, предприети са действия по разследването спрямо тях, но все още не са събрани достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, съобщават от правителствената пресслужба след края на заседанието на кабинета в сряда.
Целта на измененията е пълното и правилно транспониране и прилагане на няколко европейски директиви (за правото на устен и писмен превод в наказателното производство; за правото на информация в наказателното производство; за правната помощ за заподозрени и обвиняеми в наказателното производство и по производство за европейска заповед за арест и др.).
Проектът е изцяло съобразен и с развиващата се съдебна практика на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания от български съдилища. Общият извод от решенията на СЕС е, че България прилага някои от процесуалните права и гаранции за лица, които са „заподозрени“ в извършване на престъпление, но все още не са привлечени в качеството на обвиняем по смисъла на НПК, но само когато са задържани, а това не е достатъчно.
Още: МВР започва издаването на лични документи от ново поколение, ето какво се променя
Чрез пълното и правилно прилагане на европейското законодателство в тази област страната ни ще избегне налагането на финансови санкции за нарушаване правото на ЕС, както и потенциални бъдещи осъдителни решения на СЕС и Европейския съд по правата на човека.
С водещите изменения в проекта се въвежда задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват „заподозрените“ за процесуалните права, регламентирани в директивите, и да предоставят процесуална възможност за тяхното упражняване.
Какво се въвежда?
Правата, за които се информират лицата, са:
- правото на адвокат;
- правото на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;
- престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето;
- правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език;
- правото да запази мълчание;
- ако става дума за непълнолетни техните родители, попечители или други хора, които се грижат за тях, да получат пълна информация за правата им, да ги придружават и др.
Каталогът от права ще важи за всички процесуални действия, предприети спрямо лицата, като разпознаване, претърсване и изземване, обиск и др. В случаите, при които свидетел започне в хода на разпита да се самоуличава в извършване на престъпление, компетентният орган ще е длъжен да прекрати разпита, да уведоми лицето за правата му и да осигури ефективното им упражняване. Подобен е подходът и при очната ставка.
По отношение на обвиняемия се предлага допълване на правата му с правото да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането от прокурор, на задържането под стража и на домашния арест и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му, както и с правото му да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда, и за възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие.
Още: След арести в София: Разбиха “фабрика за фалшиви пари“ в Румъния
Предлагат се също промени, продиктувани от няколко съдебни решения на СЕС, свързани със задочното производство по наказателни дела.
Проектът предвижда и изменения в няколко специални закона (за МВР, ДАНС, митниците и др.) с цел прецизиране на действащата уредба относно правата на задържаните лица, като се регламентират по аналогия с тези на обвиняемия по НПК.
Предлагано допълнение в Закона за отговорността и държавата за вреди въвежда отговорност при публично изявление от длъжностно лице, нарушило презумпцията за невиновност.
