"Не само за силния на деня да мислим, а за децата, за възрастните, за проблемите - по това се познава развитието на една цивилизация", заяви клиничният психолог д-р Велислава Донкина в предаването "Лице в лице" след новините по bTV. Физическо, вербално, ментално — агресията в обществото ни се разраства и вече се превръща в ежедневие. „Ние бедстваме като общество“, коментира експертът поредицата от шокиращи случаи на насилие между деца, в семействата, на улицата.
Ние отсъстваме като родители, мислим си, че присъстваме, но някъде се проваляме по отношение на нашите деца, смята д-р Донкина. Според нея, това, което днес изглежда като ескалация, всъщност е резултат от дълго натрупване на проблеми. „Може би сега просто виждаме по-ярко проявлението на нещо, което се случва отдавна", каза тя.
Още: Психолог: Епидемията от агресия е обхванала всички поколения
Психологът подчерта, че в последните години насилието вече не се изразява само в незачитане, а в директно посегателство върху живота и телата на хората — знак, че „границата на цивилизованост“ е премината. Според Донкина трябва да се говори в обществото, защото това са проблеми, които засягат самото ни съществуване като цивилизовано общество. Но само говоренето не стига — трябва да действаме преди да се случи трагедията.
Още: Държавата реагира след серията от инциденти с агресия между ученици
Експертът обръща внимание върху значението на грижата още от най-ранна възраст: „Всичко започва от структурирането на човешкия ум. От ранните отношения между майката и бебето зависи каква личност ще се формира.“ Според нея трябва да се прави т.нар. скрининг на ранното детство в семейството - отношенията майка-бебе. Тогава тръгват големите трудности във формирането на една личност. По думите ѝ, в България липсват програми за ранна психологическа профилактика и подкрепа на младите родители. „Когато предложиш такъв проект, ти казват, че няма средства. Но това е инвестицията, която определя какво общество ще имаме след 20 години,“ допълва д-р Донкина.
Психологът подчертава, че децата все по-често прекарват времето си в молове и пред екрани, докато родителите вярват, че са „присъстващи“, но реално отсъстват от живота им. Това, според нея, води до дефицит на емоционална връзка и до „провал в порастването“.
Още: Жертва ли е на тормоз детето ви? Ето как да разберете и какви стъпки да предприемете
На въпроса дали насилникът се „ражда“ или „става такъв“, Донкина обясни, че връзката между биологичното и психичното е сложна. „Тялото на майката дори чрез микроРНК може да моделира кои гени ще бъдат експресирани у бебето и кои да бъдат потиснати. Това е природа. Но това не означава, че човек е обречен – средата и връзките могат да компенсират много“, каза тя. "Тази бруталност е зов от нас самите към нас самите. Докато всеки се стреми да бъде със силния на деня, нашите деца продължават да се избиват", казва клиничният психолог.
