Радев: Археологическите открития по нашите земи се превръщат в събития от световна величина

14.02.2017 20:32 7909

Снимка: БГНЕС

Всички открития, които се извършват по нашите земи, касаещи културното развитие на цивилизациите, живели някога тук, провокират огромен интерес, превръщат се в събития от световна величина. Това заяви президентът Румен Радев в поздравлението си към българските археолози на техния професионален празник в Националния археологически музей по повод десетата юбилейна Национална археологическа изложба, предаде БГНЕС.

„Днес не само ще се докоснем до вълнуващи експонати и открития на изминалия успешен археологически сезон, но отдаваме и почит на хората, отдали живота си на археологията и българското историческо наследство“, продължи държавният глава. Българското общество и българските институции подкрепят вашите усилия, стоят зад вас, увери той археолозите.

„За мен археологията не е просто наука, тя е магия, съчетала в себе си по уникален начин науката и изкуството. Защото трябва да притежаваш страшно много знания, за да намериш верния път към съкровището, за да разгадаеш загадките на миналото, бита и духовността на хората, населявали нашите земи преди хиляди години”, каза президентът. Той определи изминалата година като успешна за археолозите, за Националния археологически музей и археологическите музеи в страната.

„Днес показваме 350 експоната, избрани от 18 археологически обекта и имаме твърде много златни предмети“, разказа пред БГНЕС доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН. Артефактите обхващат твърде широки времеви граници- античност, средновековие, както и всички епохи като дават представа за свършената работа от българските археолози за 2016 г. На изложбата представяме и още 30-ина археологически обекта с постери, но ,за съжаление, цялото това богатство може да бъде видяно за много кратко време, тъй като експозицията ще трае до 19 март, напомни Вагалински. След това от музея подготвят две важни изложби- гостуването на средновековното златно съкровище от Над Сент Миклош от 20 златни съда, спрягано с прабългарите, с аварите. За първи път оригиналът ще бъде показан у нас извън Будапеща и Виена. Успоредно с нея ще има изложба „Езическа България” , която дава контекста на първата и ще е необходима сериозна подготовка.

Сред експонатите на днешната експозиция могат да се видят находките от пещерата Козарник в Белоградчишко. Там колегите документираха серийно производство на кремъчни върхове на копия отпреди 200 хил. години, обясни Вагалински. Имаме интересни златни предмети като технология, изключително сложна от средата на второто хилядолетие преди Христа - това е един могилен некропол в село Изворово, харманлийско. Толкова е сложна технологията на тези мъниста , че тепърва трябва да я изследваме, добави директорът на музея. Имаме данни за първи път за най-ранното, може би, обработено сребро за накити. То е синхронно като дата с най-ранното злато от Варненския халколитен Некропол, говорим за втората половина на 5-о хилядолетие преди Христа. Досега знаехме за златото, но за среброто сме силно изненадани- находката е намерена от археолози в пещера на наша територия -„Харамийска дупка” в триградско.

Президентът Радев разгледа с интерес експонатите, придружаван от официалните гости - министъра на регионалното развитие, кмета на София, председателя на БАН, посланика на САЩ и други дипломати.