Парламентът разшири кръга от лицата, които могат да извършват частна охранителна дейност, с приети на второ четене промени в Закона за частната охранителна дейност. Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Повече възможности за допълнителна работа
С промените отпада изискването трудовият договор на служителите в сектора да бъде задължително "основен". Така се разширява кръгът на хората, които ще могат да работят в частната охранителна дейност като допълнителна заетост. Още: Борисов още е с охрана от НСО? СНИМКА от Русе повдигна въпроси*
В обхвата на закона вече се включват и управителите на търговски дружества и юридически лица, които също ще трябва да отговарят на установените изисквания за извършване на частна охранителна дейност.
Промени се предвиждат и в състава на Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. Броят на представителите на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, ще бъде съобразен с броя на упълномощените представители на сдруженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност.
Дружество ще може да възлага лична охрана
Със законовите промени се разширява и кръгът на възложителите по договор за "лична охрана". Досега такъв възложител можеше да бъде само физическо лице - управител или собственик на дружество.
Добавянето на "юридическо лице" ще позволи на компании да възлагат охрана на свои управители, собственици, служители или други служебни лица, срещу които съществува реална заплаха.
В мотивите към законопроекта се посочва, че по този начин ще бъдат обхванати случаи, при които застрашеното физическо лице няма финансовата възможност само да поеме разходите за личната си охрана.
Предвижда се и промяна в държавните такси за издаване на удостоверения за извършване на частна охранителна дейност. Целта е да се преодолее неравнопоставеността между търговците, регистрирани по българското законодателство, и тези, регистрирани в друга държава от Европейския съюз, в страна от Европейското икономическо пространство или в Швейцария.+
Без ограничение за осъждани за сексуални посегателства
Депутатите обаче не приеха предложение на Анна Бодакова от "Демократична България", което предвиждаше лица, осъждани за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, да не могат да извършват частна охранителна дейност независимо от настъпила реабилитация.
"Смятам, че по този начин законът ще защити повече българските граждани и деца", заяви Божидар Божанов от ДБ по време на дебата.
