Можем ли да замразим отново Арктика? Физик от „Харвард” отговаря положително на този въпрос и според него това е реален и евтин отговор на глобалното затопляне. Според проф. Дейвид Кейт е възможно в атмосферата да се разпръснат частици, които да отразяват обратно в атмосферата слънчевата светлина и топлина. Той дори стига още по-далеч, като твърди, че подобна операция няма и да е скъпа – около 8 млрд. долара годишно. По този начин може да се реши проблемът с топенето на полярните шапки. Единственият риторичен въпрос, който поставя самият проф. Кейт, е дали трябва да се направи подобно нещо, пише dailymail.co.uk.
Още: След инцидент: Възстановиха движението в тунел "Железница" на "Струма"
Още: Потушиха пожара край Тутракан
През септември количеството лед в Северния ледовид океан се е стопило до най-ниското си ниво в историята, като днес ледената покривка е с два пъти по-малка повърхност, отколкото е била през 80-те години на миналия век.
Дейвид Кийт, професор по приложна физика в Харвардския университет, разглежда темата с глобалното затопляне и това как може да се предотврати топенето на полярните ледове в статиите Nature Climate Change и Environmental Research Letters.
„Най-важните въпроси тук не са толкова технически. Въпросите са свързани с това на каква планета искаме да живеем и кои сме ние”, казва професорът пред канадския в-к The Windsor Star.
Още: В Плевен и областта водата ще бъде пусната за два часа тази вечер
Още: Напълни цялата ученическа раница на изгодна цена в Kaufland
Професор Кейт използва климатични модели, за да покаже, че разпръскването на отразяващи частици в атмосферата може да намали количеството слънчева светлина, достигаща земната повърхност, като по този начин изкуствено се генерира регионален ефект, който да възобнови полярната шапка на Северния полюс.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
В своите трудове той твърди, че с намаляване на достъпа на слънчева светлина до земята само с 0,5% може да се възобновят ледените полета в океана на нива от пред-индустриалната ера.
Във втория си труд харвардският учен твърди, че проектът му може да бъде реализиран с помощта на няколко Gulfstream реактивни двигателя за разпръскване на въпросните частици, като годишната цена на подобна операция би струвала около $8 млрд.
Това, на което Дейвид Кейт няма красноречив отговор, е дали подобни действия трябва да бъдат предприемани. Подобни огромни по мощаб биоинженерни намеси вече бяха отхвърлени от Конвенцията на ООН за Биологично разнообразие.
Още: Кои шест държави ни помогнаха в гасенето на пожарите
Още: Страданието им не е невидимо: Повече от 100 хил. души казват "НЕ" на клетките за телета пред НС
Самият Кейт има опасения, че подобна геоинженерна намеса би могла да има много сериозни странични последици, но също така е уверен, че трябва да бъдат взети спешни и решителни мерки, които да спрат топенето на полярните ледове.
Редактор: Пламен Георгиев
