По повод днешния 7 май - Ден на радиото и телевизията от Съветът за електронни медии обявиха в позиция, че застават зад редакционната независимост и свободата на всички медии. Председателят на СЕМ Симона Велева посочи ролята на медиите като "обществен страж".
"Разбира се, ние сме част от цялата екосистема, която, за да функционира правилно и за да има баланс между правото на изразяване на мнение и регулация, тогава, когато е необходима, е много важна и ключова нашата подкрепа. Затова СЕМ трябва ясно да застане зад журналистите, зад тяхното достойнство и труд, защото тяхната роля на обществен страж е много по-голяма от тях самите и те всъщност създават условия за отчетност от страна на властимащите, за обективно, всестранно, задълбочено обяснение на процесите на публиката", коментира Симона Велева, цитирана от БНР.
"Виждате, имаме случай с една изключително тежка катастрофа, която породи - след загубата на едно младо момиченце - големи и граждански протести. След това имаме изключително опасни тенденции, които са вдъхновени от предизвикателства в социалните мрежи и намират място и в новинарските емисии на големите медии. Може би е добре да направим едно фокусирано наблюдение в този смисъл", каза Габриела Наплатанова, член на медийния регулатор.
Още: "Време е България да застане до своите свободни журналисти": АЕЖ с призиви и тревожни данни
Симона Велева, снимка: БГНЕС
Свободата на словото, която (не) е на почит
Иначе днешният 7 май се отбелязва в България и Русия като Ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 година руският физик Александър Попов демонстрира пред физическото дружество в Санкт Петербург създаден от него радиоприемник. Попов е смятан за един от бащите на радиото заедно с италианеца Гулиелмо Маркони.
Още: Без БНТ2 и БНТ3: Емил Кошлуков моли да остане само БНТ1, за да спести пари
Преди дни доклад на неправителствената организация "Репортери без граници" посочи, че в България има отстъпление по отношение свободата на словото като слиза на 70-то място, след като миналата година беше на 59-то. На този фон все по-чести са явленията за автоцензура и самоцензуриране от страна на журналисти в големите обществени и частни медии.
