Според германско проучване България е ксенофобска държава

Това са част от основните заключения в проучването "Индикатори на устойчивото управление 2016 г." на германската фондация "Бертелсман". То обхваща 41 държави от ЕС и "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие" (ОИСР) и е проведено с помощта на 100 международни експерти.

"В България няма цялостна интеграционна политика, а ксенофобията е широко разпространена, създавайки неблагоприятни условия за мигрантите", се посочва в проучването. По този показател България е оценена с 3 по десетобалната система.

Според "Бертелсман" страната няма развита политика за интегриране на мигрантите, които представляват под 1% от населението. Първата, по-слаба вълна бежанци от Сирия през 2013 – 2014 г. е показала според анализаторите крайно ограничените възможности на българското общество да приеме мигрантите. Условията за настаняване тогава бяха изключително бедни, а в определени общини дори избухнаха протести срещу намерението на деца-мигранти да посещават местни училища.

"Реакцията на България беше фокусирана върху опитите да се предотврати влизането на мигранти в страната вместо върху подобряването на механизмите за настаняването и интегрирането им. В страната продължава да има сегрегация в области като образованието, доколкото много деца на мигранти не могат да посещават училище заради незнание на езика", се посочва в проучването.

Самата Германия получава оценка 7 по десетобалната система за културни, образователни и социални политики, водещи до интегриране на мигрантите в обществото. Двете държави, които се справят най-добре по този показател, са Канада и Нова Зеландия. Съседните Гърция, Румъния и Турция получават 6.

Най-слабата оценка по десетобалната система – 4.3, България получава по показателя "социални политики". В международната класация по този индикатор страната се нарежда на 40-а позиция от 41 държави. Регистрира се дори леко влошаване спрямо предишното проучване, направено през 2014 г., предаде Mediapool.

"Качеството на образованието е сравнително ниско, със значителни географски разлики. Неравенството на доходите е голямо, а социалното изключване – значително. Системата трудно интегрира малцинствата, чужденците и хората с по-ниско ниво на образование", се посочва в изследването.

Коментарът за здравната система е, че тя е с широк достъп, но качеството не е високо. По отношение на пенсионната система основният проблем е нейната устойчивост.

Качеството на демокрацията в България остава сравнително слабо (5.8), но поне е оценено като по-добро в сравнение с икономическите политики (4.9).

"Новата избирателна система позволява пренареждане на партийните листи с преференции за предпочитания кандидат. Това увеличава възможностите за избор, но в същото време внася объркване. Въпреки ограниченията за партийното финансиране, фирмите осигуряват подкрепа извън закона в замяна на услуги. Референдумите са разрешени, но редки", посочват анализаторите.

Специален акцент от проучването е поставен върху медийната среда. "Много частни медии са собственост на бизнес групировки, които имат връзки с управляващите. Така се търгува благоприятно отразяване срещу бизнес сделки. Собствеността на медиите често е непрозрачна, но независими онлайн медии започват да влияят върху политическия процес", пише в проучването.

В него се допълва, че рамката за борба с корупцията е солидна, но неефективна. 

Икономическите политики на България са оценени по-скоро слабо въпреки стабилните макроикономически показатели. Като най-сериозен проблем са отчетени ниските разходи за наука и развойна дейност за целите на икономиката.

Другото слабо място е пазарът на труда, където основните проблеми са безработицата и ниските заплати. В България делът на работниците, които печелят под 2/3 от медианния доход ( не е класическият усреднен доход в една страна, а това ниво на доход, което разделя домакинствата - б.а), е доста висок – над 20%, става ясно от данните. Стабилната фискална политика е оценена най-високо сред икономическите показатели.

Българското правосъдие призна: Не правим нищо да предотвратим расови престъпления

Няма специална политика за превенция на престъпления от расов характер. Това стана ясно от отговор на правосъдния министър Христо Ивано...

Прочети повече

От петте изследвани сфери от "Бертелсман" България е оценена най-високо по отношение на екополитиките си, където се нарежда на сравнително високата 16-а позиция. Емисиите на въглероден диоксид са умерени, има субсидии за енергия от ВЕИ. Страната обаче няма цялостна водна стратегия. Защитата на горите и биоразнообразието са силни страни, макар че бизнес интереси продължават да нарушават екополитиките в минната индустрия и туризма.

В доклада в почти прав текст е похвален вторият кабинет на Бойко Борисов. "Новото правителство подобри представянето си, намали дефицитите и подобри усвояването на европейските фондове", посочва "Бертелсман".

В същото време фондацията директно критикува новия омбудсман Мая Манолова. "Новият омбудсман Мая Манолова е спорна политическа фигура, която потенциално може да подкопае ролята на институцията", смятат анализаторите.

Те критикуват и част от бизнес организациите и неправителствените организации, които действат по-скоро като активисти, отколкото като анализатори.

Общата оценка за България по всички показатели на управлението е 5.10, което нарежда страната на 36-а позиция сред най-богатите 41 държави в света.