Според съда главният прокурор не дължи отговори за влиянието на Нотариуса в системата

Припомняме, че с информацията до момента Нотариуса и групата около него бяха уличени във влияние върху магистрати. Данните бяха потвърдени и изнесени, включително от действащ съдия – Владислава Цариградска. По този повод, през февруари тази година и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов разпореди извършването на служебни проверки по преписки и досъдебни производства, свързани със Божанов. Според съобщение от 6 февруари 2024 г. на сайта на прокуратурата, справка в деловодната система установява, че от 2004 г. до февруари 2024 г. са налице 25 преписки и досъдебни производства, свързани с Нотариуса, по които същият е бил страна – обвиняем, жалбоподател, свидетел и др. Още: Еврокомисията следи изкъсо случая със заплахите към съдия Цариградска

Въпроси без отговор

След изнесената информация Българският хелзинкски комитет е поискал от Сарафов детайлна информация за тези преписки, включително техните деловодни номера, година, наблюдаващи прокурори, работни квалификации, фаза, в която се намират, актове, с които са решени, както и докладите от проверки, извършени през последните пет години, във всички евентуално ангажирани с казуса прокуратури, в това число софийските районна, градска и апелативна прокуратури.

От БХК подчертават, че не са поискани материали по висящи разследвания. Заявени са деловодни данни за преписки, по които могат да се правят справки в публичния електронен портал на прокуратурата, както и актовете, с които тези преписки са решени.

"Деловодните данни не представляват защитена от закона тайна. Неясно е как оповестяването на тези числа може да компрометира разследване. В същото време чрез тях всеки може да провери състоянието на преписка в посочения електронен портал", категорични са от БХК. Още: Корал и Нотариуса: Никола Минчев степенува проблемите на България (ВИДЕО)

През март 2024 г. заместничката на главния прокурор, понастоящем служебен правосъден министър, Мария Павлова, отказа да предостави исканите данни. Според нея заявената информация „не попада в кръга на обществената информация по дефиниция“ и „за нея се прилагат нормите на НПК“. 

На 20 май 2024 г. съдът потвърди отказа за предоставяне на информацията и, сочейки общо НПК като законово основание, на практика „засекрети“ всички числа, индивидуализиращи преписките, заведени в прокуратурата с участник Мартин Божанов. Съдията намира, че “несъмнено, обстоятелствата по процесното заявление, са от изключителна значимост за обществото”, но “НПК [...] предвижда, че развиващото се при предварителна проверка или досъдебно производство, се охранява от т. нар. следствена тайна”. Още: Магистрати, полицаи, адвокати: Преди 2 години ГДБОП е дала в прокуратурата имена от групата на Нотариуса

В същото време, без никакви затруднения БХК получи от административния ръководител на СГП достъп до данните за досъдебното производство, водено за убийството на същото лице, включително етапа на производството и имената на наблюдаващия прокурор. В друго решение на АССГ по-рано този месец главният прокурор беше задължен да предостави данните за всички производства (в това число техните номер, година, прокуратура и предмет), във връзка с които има постъпили жалби за нарушение на Европейската конвенция по правата на човека. 

Съдебното решение, препятстващо достъпа до информация за прокурорските преписки, свързани с Божанов, както и до докладите от проверките в прокуратурата през последните години, не подлежи на касационен контрол. Така със съдействието на съда, всяка информация за осъществения (или не!) от главния прокурор контрол в прокуратурата във връзка с изключително тревожни явления, придобили гражданственост като “разпъване на прокурорски чадър”, "поставяне на разследването на трупчета” и съставянето на прокурорски “шпицкоманди”, остава грижливо скрита зад паравана на следствената тайна.