Новината за неговата кончина бе посрещната с вълна от скръб в културните среди. Една от най-близките му жени през годините, актрисата Елен Колева, се сбогува с него в социалните мрежи с думите: „Благодаря ти за онази любов на думите, в която смъртта няма последната дума“.
Пътят на един бунтар
Калин Терзийски не беше просто писател – той беше феномен. Дипломиран психиатър, той избра да лекува не с рецепти, а с думи. Самият той често казваше, че е избрал литературата, защото тя е единственият начин да се стигне до абсолютната истина за човешката душа.
Той стана първият български автор, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз (2011 г.) за сборника с разкази „Има ли кой да ви обича“. Това отличие го изстреля на международната сцена, но Калин остана верен на своя бохемски и често саморазрушителен начин на живот, който описваше безпощадно честно.
Творчеството като терапия
Неговите романи „Алкохол“ и „Лудост“ се превърнаха в бестселъри и промениха облика на българската проза след 2000-ната година. В тях Терзийски не се страхуваше да изследва най-тъмните ъгли на човешкото съзнание – зависимостите, депресията, страха и търсенето на смисъл.
Стилът му беше разпознаваем – суров, емоционален, често философски, но винаги пречупен през призмата на една огромна чувствителност. Освен прозаик, той беше и забележителен поет, чиито стихове често звучаха като молитви на един съвременен отшелник.
Елен Колева и Калин Терзийски: Една споделена вселена
Връзката му с актрисата Елен Колева остава в историята като една от най-обсъжданите и интелектуално наситени връзки в светското пространство. За Калин тя беше муза, а за нея той – учител и духовен спътник. Техните отношения преминаха през множество обрати, но днешното послание на Колева доказва, че духовната им връзка е останала непокътната.
„Поезията е форма на любов, която не умира заедно с тялото“, написа тя, припомняйки ни, че физическото отсъствие на твореца е само началото на неговия вечен живот чрез творчеството му.
Наследството
С кончината на Калин Терзийски българската литература губи един от своите малцина „прокълнати поети“ – хора, които горят твърде силно, за да живеят тихо. Той оставя след себе си десетки книги, стотици есета и хиляди читатели, които намираха утеха в неговата искреност.
Калин Терзийски ни научи, че слабостта може да бъде сила, а честността пред себе си е единственият път към свободата.
Поклон пред светлата му памет!
ОЩЕ: „Поезията е любов, която не умира“: Елен Колева се сбогува с Калин Терзийски не умира“
