Учените са открили, че двойните астероидни системи не са статични, а по-скоро динамични. Според изследователите, астероидите с малки луни могат да обменят скали и прах по време на бавни, леки сблъсъци, процес, който продължава милиони години, според Interesting Engineering.
Разкритието за астероидите, което изуми учените
„Тези взаимодействия действат като космически снежни топки, постепенно променяйки повърхността и структурата на орбитиращите тела. Изображенията, получени с DART, позволиха на астрономите да наблюдават тези обмени с безпрецедентни детайли, разкривайки, че дори малки луни могат да играят решаваща роля в еволюцията на астероидите“, обяснява статията.
Разбирането на този процес помага на учените да предсказват по-добре поведението на астероидите близо до Земята и предоставя представа за ранната Слънчева система, където подобни взаимодействия вероятно са допринесли за разпределението на материалите в космоса.
Учени откриха древни астероиди, съдържащи вода
Благодарение на космическия кораб DART на НАСА, учените са заснели астероидни луни в действие, откривайки първите директни доказателства за естественото движение на скали и прах от един астероид към друг.
„Направени точно преди сблъсъка на DART с Диморфос (малък естествен спътник на астероид 65803 Дидимос - УНИАН) през 2022 г., снимките показват ярки, ветрилообразни ивици по повърхността на спътника, знак за удари с ниска скорост“, подчертава публикацията.
В началото учените се съмнявали дали ивиците са причинени от грешки в камерата или обработката, но внимателният анализ потвърдил, че са причинени от бавно движещ се материал, като „космически снежни топки“.
Следователно, анализът на изображенията от мисията DART представляваше уникално предизвикателство за изследователите. Тъй като космическият апарат се приближаваше към Диморфос по почти права траектория, осветлението и перспективата се различаваха малко, което затрудняваше разграничаването на реалните характеристики от визуалните артефакти.
НАСА: Успяхме да променим посоката на астероида Диморфос
„За да потвърдят автентичността на следите, екипът внимателно ги проследи до една единствена област близо до ръба на Луната – далеч от зоната, пряко изложена на слънчева светлина“, се добавя в доклада.
Подобно картографиране разкри, че ветрилообразните следи не са просто илюзия, причинена от осветление, а ясно доказателство за бавното движение на материал между астероида и неговия спътник, така наречените „космически снежни топки“, които свидетелстват за динамичната природа на двойните астероидни системи.
Припомняме, че орбитата на астероида, който заплашваше Земята, беше предварително уточнена. Ново проучване позволи на учените окончателно да изключат възможността за сблъсък между астероид 2024 YR4 и Луната през 2032 г.
Проучването показа също, че микробите могат да „пътуват“ между планетите чрез астероидни отломки. Тази хипотеза, известна като литопанспермия, предполага разпространението на живота чрез метеорити и планетарни отломки.
Заплахата от астероиди може да е много по-сериозна, отколкото се смяташе досега
