СЕМ ще наблюдава 41 медии в предизборната кампания. Освен равнопоставеността на участниците ще се следи и съдържателността на дебатите. Това би дало много по-голяма яснота от какво се интересуват хората, за какво се говори най-много и коя от темите е възприемана най-добре. Методиката е взаимствана от най-добрите европейски регулатори и досега не е прилагана у нас.
Още: Красиви букети, учебни пособия и над 200 свежи плодове и зеленчуци в Kaufland през септември
Още: Извадиха от морето кух двигател на ракета край Синеморец
Това каза пред БНР членът на СЕМ Бетина Жотева, според която медийните пакети, които ЦИК отпуска на медиите, трябва да бъдат забранени.
"Това е прахосничество на държавни пари за хора, които не правят абсолютно нищо полезно с тях. Просто ги взимат и изчезват. До този момент, за две години, откакто тези пакети се разхвърлят, аз не съм видяла някакъв полезен ход или някой, който се е явил и е свършил добра работа от гледна точка на информираност на гражданите. Нула", заяви тя.
Отлагането на избора на нов генерален директор на Българската национална телевизия е било възможност за СЕМ да промени процедурите за избор на генерални директори на обществените медии, каза още Бетина Жотева. Според промяна в Закона за радиото и телевизията от миналата година генералните директори могат да останат на поста си до избора на нови.
Още: Втори хеликоптер се включи в гасенето на пожара в Рила
Още: Промени в движението по автомагистрали “Струма“ и “Тракия“
"На мен лично не ми харесват няколко неща от досегашната процедура - това, че трябва да се изслушват 20 души с концепции, това, че няма двустепенен конкурс, още други изсквания например за принадлежност към Държавна сигурност и така нататък. Това сме го променили. Качено е на сайта. Надявам се, когато свършат тези избори, вече да можем да направим добър конкурс", допълни тя.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Есента идва в тези градове. Времето утре - 11 септември 2025 г.
Доцент Жана Попова, редактор на сборника „БНР и БНТ между държавата и обществото от 1989 до 2015”, е категорична, че вече можем да говорим за обществени медии.
"За двете медии преходът от държавни към обществени медии много категорично можем да кажем, че се е случил и много категорично можем да кажем, че връщането назад към държавността не е никак трудно. В текстовете, които ние написахме с Вяра Ангелова - тя писа за радиото, аз за телевизията, тя е съставителят на този сборник и нейна беше идеята да дадем трибуна пък на директорите да се чуят техните гласове, ни се стори сякаш журналистическата гилдия, особено силно в радиото между другото, е тази, която върви и настоява през всички тези години, тъй като периодът не е никак малък, за обществената мисия и за обществената функция на тази бивша държавна медия", заяви тя.
Докато не се смени финансирането на тези медии, все ще им викат „държавни“ не за друго, а защото вземат пари от държавния бюджет, категорична беше Жотева, с което Попова не се съгласи.
Още: Отива ли си лятото? Прогнозата на НИМХ
Още: Най-важните новини за деня: 9 септември 2025 г.
