Докато Европа преживява поредното брутално лято, анализ дава представа за нивата на воден стрес в целия континент. С едва 5,8% от използваните сладководни ресурси – от ледници, подземни води, реки и езера – нивото на потребление на вода в целия ЕС е проблематично, а разликите между държавите са поразителни и обезпокоителни, пише Евронюз.
Така например се оказва, че България е една от страните с най-добри нива на водните ресурси, а в същото време е от водещите държави с проблеми по отношение на достъпа до чиста вода.
Според статистиката в Кипър и Гърция положението с водите е най-лошо, което обяснява стремежите на Атина да договори колкото може повече количества, предоставяни й от България. Наистина ли обаче страна ни може да си позволи да разхищава този ценен ресурс?
В кои страни положението с водата е най-зле
Според данни на Евростат и Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) Кипър например е в постоянен извънреден режим на водата. Страната е използвала 72% от сладководните си ресурси, като пикът от 92% е през лятото. За да се постави това в контекст, трябва да е ясно, че една държава е в зоната на предупреждение, когато използва 20% от водата си.
По-рано тази година властите призоваха жителите да спестят 10% от дневното си потребление на вода (което се равнява на около 2 минути потребление на вода), но фактът, че населението на Кипър нараства бързо, също не е добра новина за водните ресурси на страната. Правителството се стреми да монтира инсталации за обезсоляване, за да задоволи нуждите от питейна вода, особено преди туристическия сезон, а отиващото си кипърско председателство на Съвета на Европейския съюз определи справянето с тази криза като един от своите приоритети.
След Кипър се нарежда друга средиземноморска страна, Малта, с 33% годишно потребление на вода. Нещата обаче се влошават през лятото, когато нивото на воден стрес се повишава до 67%.
Още: България губи 60% от водата си: МОСВ предлага мерки
Подобна е историята и за други страни - нивата на експлоатация на вода в Гърция (37%), Румъния (34%), Португалия (31%), Италия (27%) и Испания (26,5%) също са в рамките на предупредителната зона през летния период.
В България, на теория, вода има
Липсата на достатъчно водни ресурси е един от належащите проблеми пред Европа. 2,2 милиарда души по света нямат достъп до безопасна питейна вода, а 3,5 милиарда – до водоснабдяване. Водата все по-често се използва като инструмент за политически натиск и като оръжие в конфликти, както се вижда от действията на Русия в Украйна и от ситуацията в Близкия изток, твърдат от Европейския парламент.
ЕП призовава за засилване на външната дейност на ЕС в областта на управлението на водните ресурси; включване на рисковете, свързани с водата, в мерките за предотвратяване на конфликти; по-тясно сътрудничество при управлението на споделените водни ресурси; осигуряване на адекватно финансиране в рамките на следващия бюджет на ЕС и търсене на отговорност за умишлени атаки срещу водната инфраструктура по време на конфликти.
Според официалните данни България е една от страните в позитивния край на списъка - страна ни има само 0,9% недостиг на вода. Тя е най-южно разположената държава в Европа с толкова добри показатели, останалите са по на север.
На обратния полюс - при държавите с тежък недостиг на вода, освен Кипър и Малта, се нареждат още Румъния (47,4%) и Гърция (13,2%).
Въпреки че има ресурс, България има проблем с достъпа до чиста вода
ЕАОС твърди, че изменението на климата и сушите вероятно ще засилят „честотата, интензивността и въздействието“ на недостига на вода поне до 2030 г. Друг доклад на агенцията — „Прегряти и недостатъчно подготвени“, установи, че около един на всеки 10 граждани на ЕС има затруднения с достъпа до достатъчно безопасна и чиста вода.
Още: "Над 60% загуби". Безводието в България и кризата с водните ресурси
Проблемът е най-остър в Кипър (36,5%) и Гърция (31,5%). Веднага след тях обаче, на трето място се нарежда България с 27%.
Това е парадокс в статистиката, защото така няколко страни с лош достъп до вода, включително България, Унгария, Хърватия и Ирландия, в същото време не отчитат особено високи нива на експлоатация на съществуващите си сладководни води. Това предполага, че проблемът с достъпа до вода в тези държави може да е по-малко свързан с липса и повече с остаряла и неподдържана инфраструктура и недостатъци в системите за водоснабдяване.
В същото време, въпреки проблемите си с използването на прясна вода, Франция, Португалия и Испания изглежда се справят по-добре с разпределението на чиста и безопасна вода, като процентът на хората, срещащи проблеми, е под средния за ЕС от 9%.
