„Заскрежени птици”

27 януари 2012, 13:13 часа 6712 прочитания 0 коментара

Габриела Цанева е известен и акламиран български автор на близо десет книги, сред които откриваме проза, поезия и есеистика. С годините Цанева е успяла да постигне философска дълбочина, в която се долавят леки източни повеи, а новата и творба е естествено продължение на творческата й стилистика.

Още: Най-важните новини за деня, 19 август 2025 г.

Още: "Туризмът е на високо ниво по отношение на проверките и контрола": Анализ след смъртта на дете в Несебър

Макар „Заскрежени птици” да съчетава тъгата и самотата, книгата има и позитивен полъх, който успява да си проправи път и да докосне дори и най-хладнокръвния и равнодушен читател. В малкото, но изключително проникновени любовни стихове, включени в стихосбирката, Цанева се раздава искрено и без каквато и да е емоционална маска, въпреки че не винаги намира пътя към другия.

Най-важното за нея обаче е свободата и в това отношение може спокойно да се каже, че Цанева е последователна и вярна на младежките си пориви – особено когато търси тази свобода сред тълпата от познати, непознати и загадъчни лица. Така тя дава израз на дълбоко вътрешно чувство, изстрадано, заплатено с много мъка и страдание, но неотклонно нейно.

В „Заскрежени птици” съкровеното успява да разчупи крехката си черупка и да се превърне в силен и методичен лайтмотив. Оркестрацията на думите и полагането на цветовете в книгата са забележително успешни и находчиви, сякаш читателят наблюдава детайлна и богата на цветове и образи картина – пейзажите буквално оживяват пред очите ни, докато четем. Цанева е докрай всеотдайна и в скръбта, и в нежността си, търсейки и откривайки себе си сред „дивите простори”, където е успяла да намери хармония за разтърсващите я противоречия. Оттук следва и логичният извод: животът не се случва механично, а е следствие от действията, с които сами изковаваме съдбата си.

Още: Режим на водата от утре в две села в Ловешко

Още: Въздухът е чист след пожара на сметището край Шишманци

Не искам да пиша поезия.

Само да мисля – без глас.

 

Думите падат – тежки.

Още: Омбудсманът обяви, че няма място в "домовата книга" за служебен премиер

Още: АПИ: Колоездачна обиколка ще доведе до ограничения на Подбалканския път

Градушка от кестени…

пробива листа.

Разстрелва ме.

Не знам накъде да вървя.

Тихо затварям клепачи.

Как да прекрача света?

 

Из „Градушка от кестени”

 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Деян Георгиев
Деян Георгиев Отговорен редактор
Новините днес